Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— Добър опит — обади се Осгууд.
Не липсата на смелост бе възпряла Девлин да й каже, а липсата на време — бяха се запознали едва миналата нощ, а той рядко говореше за това, че няма баща, особено пред жена, с която се познава едва от двайсет и четири часа.
— Какво? О, предполагам, че трябваше да кажа „незаконен“. — Бенджамин предизвикваше Девлин с презрително свитите си устни. — Но съм свикнал да казвам истината без заобикалки.
Девлин изчака, любопитен да види реакцията на Медоу, както и тази на останалите.
— Няма защо да се извинявате, че казвате проклетата истина без заобикалки, поне не и в едно изискано общество. — Тонът на Медоу можеше да накара да замръзне и лула през август. — Може би когато искате да бъдете груб, господин Бенджамин, трябва да се ограничите до това да ме наричате „нахакана“ и да се надявате, че няма да схвана намека.
Погледът на Бенджамин се стрелна към нея, после се сведе под удара на презрението й.
— Браво! — Четири изпляска с ръце. Очите му горяха и той видимо одобряваше изказването на Медоу.
Девлин се беше научил да се владее и да държи лицето си невъзмутимо, но го учуди, че Медоу го защити. Учуди го и това колко вярно бе преценила тези мъже и как бе използвала слабостта им да ги манипулира. Тя държеше свое собствено страховито оръжие — и Девлин не биваше да го забравя.
— И за да отговоря на въпроса ви, господин Бенджамин: не ме интересуват родителите на Девлин, с изключение на това как са го възпитали. Самият човек ме очарова. — Тя обърна глава към Девлин и се усмихна. — Не мога да не видя харизматичността му или добротата му.
Или беше по-добра актриса, отколкото твърдеше, или вярваше на това, което казваше — и Девлин не знаеше кое го безпокои повече.
Бенджамин разбираше кога се е провалил, така че изостави тази битка и започна нова.
— Е, млади ми Девлин, докъде стигна с къщата ми?
— След три седмици „Тайната градина“ ще бъде малък пет звезден хотел и ще посреща гости — каза Девлин.
— Аз пък чух, че имаш затруднения с доставката на стоки от местните търговци. — Уилфред Кистард се облегна назад в стола си и скръсти ръце върху кръглото си увиснало шкембе.
— Местните търговци правят, каквото ги принуждават да правят. — Неведнъж някой продавач дръпваше Девлин настрана и разпалено му обясняваше, че невъзможността му да го зарежда, е само временна и ако господин Фицуилям има малко търпение…
— Подочух за някакви инциденти в имението. — Скръби забарабани по масата. — Някакви други проблеми?
— Затегнах охраната. — Девлин срещна загрижения му поглед и кимна.
— Лошо ли ще се отрази, ако не получиш петте звезди? — Пен Семпъл млясна с устни. — Струва ми се, че това ще доведе до значително намаляване на приходите.
— Така е. Няма спор. — Раменете на Осгууд се сведоха, когато погледна към Брадли. Явно очакваше да получи насока, в която да продължи разговора.
— Хотелите ми нямат спад в печалбите. — Девлин обходи с очи масата. — Поканите за тържественото откриване ще бъдат разпратени следващата седмица. Така че си проверявайте пощенските кутии. Това ще е събитието на сезона.
— Наистина ли си въобразяваш, че някой ще дойде да види оскверняването на свещените традиции на Амелия шорс? — попита Бенджамин.
— Ти, например, ще го направиш. Любопитството няма да ти позволи да стоиш далеч. — Увереността на Девлин бързо парира обидата на Бенджамин.
Четири смачка цигарата си, после веднага запали друга и дръпна дълга глътка като човек, който се нуждае от много по-силна дрога.
Брадли го гледаше със зле прикрито презрение.
— Вече си прекалено възрастен, за да пушиш тези боклуци. Те са за хлапаците. Опитай се поне в едно нещо да бъдеш мъж.
— Карате го да бъде мъж по отношение на пушенето? — попита Медоу. — И как по-точно да го направи?
— Нищо не може да се сравни с една пура. — Брадли вдигна ръка, за да предотврати евентуалния й коментар.
— Знам, че на някои жени миризмата не им харесва, но нищо не може да е по-хубаво от мекия, топъл дим на качествената пура.
Четири явно наистина се беше раздразнил на порицанието от страна на баща си, особено пред Медоу, защото в гласа му прозвучаха гневни нотки.
— Не обичам пури, сър.
— Не виждам защо ракът на устата от пурите ви се вижда по-ценен от рака на белите дробове от цигарите. И единият и другият свършват с обезобразяващи операции, тежка химиотерапия и смърт. — Медоу се усмихна, леко повдигане на ъгълчетата на устните за най-неискрената усмивка, която Девлин бе виждал някога. Контрастът между нея и обичайната й усмивка беше толкова голям, че дори старите пръчове наоколо се изумиха, а Брадли се прокашля смутено.