Внимавай в картинката
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Внимавай в картинката». Краткое содержание книги:
— Млада госпожице, това е безчувствена гледна точка към едно приятно удоволствие. Ние в този щат отглеждаме тютюн от незапомнени времена и не вярваме на цялата тази пропаганда, че съдържал канцерогенни вещества и тем подобни.
— Господин Бенджамин, ако сте ходили някога в раково отделение, щяхте да повярвате. — И като измъкна горящата цигара от пръстите на Четири, тя я смачка в пепелника. — А колкото до пурите — не ми ги хвалете — каза му тя. — Просто ги откажете.
Брадли понечи да заговори.
Тя го погледна право в очите и направи онова, което Девлин смяташе за напълно невъзможно: накара го да сведе очи.
Брадли извърна поглед.
— Ама че наглост.
Девлин видя Скръби да се подхилва, а Кистард и Осгууд се облегнаха назад в столовете си, скръстиха ръце и зачакаха по-нататъшния цирк. Брадли беше много уважаван, което не означаваше популярен.
На терасата се появи млада майка с обичайното за туристите облекло — джапанки, бански костюм, парео, разнасяйки наоколо пясък. През ръката си беше преметнала автомобилно столче с бебе. Изглеждаше напечена от слънцето и уморена, а бебето хленчеше за внимание.
— О, за бога! — експлодира възмутено Бенджамин. — Питам се тези хора не виждат ли, че това е луксозен ресторант?
Жената го чу. Естествено, че го чу. Загорелите й от слънцето страни станаха още по-червени, а в обърканите й, обидени очи избиха сълзи.
Медоу стана рязко и протегна ръце.
— Нека ви помогна да седнете, за да се погрижите за бебето. Къде искате да се разположите? На сянка, предполагам.
Майката поклати глава и погледна разтревожено към масата със старците.
— Не му обръщайте внимание. — Гласът на Медоу прозвуча точно толкова отчетливо, колкото този на Брадли миг преди това. — Артритът го мъчи. — Тя намери подходящо място за жената, помоли Дейв за вода и се заприказва с нея за ваканции, мидени черупки и хрупане на морковени пръчици с пясък по тях.
Майката се отпусна и се засмя.
През това време Девлин, Четири и групата стари градски първенци наблюдаваха сцената, не можейки да откъснат очи от лъскавата медна коса на Медоу.
Тя вдигна тримесечното бебе от столчето.
С ъгълчето на окото си Девлин видя, че Бенджамин трепва. Погледна го.
Бенджамин се взираше в Медоу объркано.
Тя подпря бебето на хълбока си, усмихваше му се и му говореше гальовни безсмислици като опитна бавачка.
Бенджамин си пое остро въздух. Цветът се оттече от лицето му. Той направи гримаса и притисна сърцето си с ръка.
Девлин се облегна с доволен вид в стола си. Плановете му се развиваха точно както искаше.
Брадли Бенджамин беше познал внучката на Изабел.
Четиринадесет
— Имате ли екземпляр от „Тайната градина“? — Медоу се наведе през щанда към собственичката на книжарницата в Амелия шорс.
Госпожа Конъми, жена на средна възраст, набита, с мустачки и подозрително черна коса я погледна така, сякаш я беше обидила.
— Разбира се, че имам. Децата обичат да я четат през ваканцията. С твърди или с меки корици?
— С твърди. — Когато госпожа Конъми отиде да я донесе, Медоу се провикна: — Искам я за Девлин. — И без никакво притеснение го посочи.
Другите две клиентки, които тършуваха по рафтовете, се извиха да го погледнат. Едната му се усмихна подигравателно, а другата побърза да се обърне с гръб и тихо се засмя.
С едно-единствено изречение Медоу беше съсипала репутацията му на най-долният кучи син в Амелия шорс.
Госпожа Конъми домъкна един огромен том с нарисувано в импресионистичен стил момиченце от викторианската епоха и го подаде на Медоу, която го пое и изгука доволно.
Госпожа Конъми оправи черните си очила и го изгледа толкова критично, че му напомни за учителката му от първи клас.
— Знаете ли, господин Фицуилям, не е лошо да обмислите дали да не сложите във всяка стая на хотела си по един екземпляр.
— Да! Блестяща идея, госпожо Конъми. — Медоу се обърна към Девлин: — Ще е страхотно допълнение.
— На кого му пука? — Девлин стоеше със стоическа физиономия, скръстил ръце пред гърдите си.
— На всички онези жени, които са чели „Тайната градина“ в младостта си. — Медоу произнесе доверително към госпожа Конъми: — Съпругът ми не я е чел.