Червена страна

- Ти да не полудя? - изсъска Темпъл, задъхан от бързането.

- По-скоро станах отново нормален.

- Какво смяташ да правиш сега?

- Ще поговоря с тях.

- С кого?

- С който е готов да слуша.

- С приказки няма да оправиш света!

- А ти какво би използвал на мое място? Огън и меч? Договор?

Подминаха последната групичка часови. Берми, един от тях, ги изгледа въпросително, на което Темпъл отвърна с вдигане на рамене, после се озоваха на открито, внезапно заслепени от яркото слънце. Няколкото дузини къщи на Ейвърсток се гушеха в един завой на реката. За повечето от тях определението „къща“ беше комплимент. Повечето една идея над дървени бараки, насред калта на речния бряг, някои откровени бараки, с пръснати между тях лайна. И Суфийн сега вървеше устремено надолу по склона, право натам.

- Какви ги е намислил? - изсъска зад гърба им Берми, скрит сред последните дървета на билото на хълма.

- Следва съвестта си, мисля - отвърна Темпъл.

- Съвестта е калпав водач - поклати глава стириянецът.

- Колко ли пъти съм му го казвал - промърмори Темпъл. Но Суфийн не даваше вид, че е склонен да се откаже от следването на този калпав водач. - О, боже - продължи да си мърмори, примижал към яркото синьо небе. - О, боже, о, боже! - Сега и той слизаше с широки крачки през високата трева, осеяна с туфи бели цветенца, чието име не знаеше.

- В саможертвата няма нищо благородно! - каза, когато настигна Су-фийн. - Виждал съм с очите си, грозна картинка, безсмислена, никой няма да ти благодари за това!

- Може би Бог ще ми благодари.

- Ако въобще има Бог, той се тревожи за къде по-сериозни неща от-колкото за такива като нас!

Суфийн продължи напред, без да извръща глава:

- Връщай се, Темпъл. Това не е лекият път.

- Наясно съм, мамка му! - Сграбчи единия ръкав на Суфийн. - Дай да се върнем!

Суфийн се отскубна от ръката му и продължи надолу.

-Не.

- Тогава идвам с теб!

- Хубаво.

- Мамка му! - Темпъл го догони отново. Градчето вече беше съвсем близо и сега изглеждаше още по-малко като причина, за която си заслужаваше да рискуваш живота си. - И какъв е планът ти? Имаш план, нали?

- Имам... нещо като план.

- Много увереност ми вдъхваш така.

- Да ти вдъхвам увереност, не е част от плана ми.

- Поздравления, приятелю, с това се справяш блестящо. - Двамата минаха под скованата от грубо одялани дървени колове рамка, на която висеше и поскърцваше табела с надпис „Ейвърсток“. Заобиколиха най-дълбоката кал в средата на тресавището, което минаваше за главна улица, разделяща схлупените постройки - всичките от чепати борови стволове, на по един етаж, някои дори по-ниски.

- Боже, това място е наистина окаяно - промърмори Суфийн.

- Напомня ми за дома - прошепна Темпъл.

А това не беше на добро. Обжарените от слънцето покрайнини на Дагоска, гъмжащите от народ гета на Стирия, запуснатите села в Близка страна. Богатството на всяка страна е различно, но бедността е една и съща.

Някаква жена дереше обгърнат в облак мухи труп на животно, заек най-вероятно, но със същия успех - котка, и от вида й Темпъл остана с впечатлението, че за нея не беше от голямо значение. Две полуголи хлапета играеха по средата на улицата, млатейки яростно един в друг дървени мечове. Под навеса на верандата на една от малкото каменни постройки седеше престарял индивид, дялкаше нещо с ножа си, а на стената до него беше облегнат меч - със сигурност не играчка. Всичките извърнаха глави и проследиха с мрачни подозрителни погледи Темпъл и Суфийн. Няколко дървени капака на прозорците се затръшнаха шумно и Темпъл усети сърцето си да забива ускорено. Отнякъде излая куче и той почти напълни гащите. Подухна ветрец, блъсна воня в лицето му и по челото му изби студена пот. Замисли се дали това не беше най-глупавото нещо, което някога е правил през целия си пълен с идиотщини живот. Реши, че определено влиза в челната петица и има достатъчно потенциал да се из-катери чак до върха.