Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Тони имаше приличието да се посмути.
— Добре де, от време на време влизам в клюкарските сайтове. В това няма нищо лошо. Погледни — той посочи екрана. На него се виждаше снимка на гимназията в Харистаун. Към старото викторианско здание с фасада от червени тухли беше залепена типична за шейсетте години на миналия век кутия от стъкло и бетон. След кратка история на учебното заведение имаше рубрика за известни личности, завършили училището. Двама членове на парламента, две рок групи, оставили малка следа в класациите през славните времена на британския поп, автор на криминални романи от средна категория, второстепенна звезда от сапунени сериали, моден дизайнер и Роби Бишоп.
— Който и да е човекът, който му е дал адреса на сайта, най-вероятно името му фигурира тук.
Карол изпъшка.
— Вероятно така списъкът все пак намалява. Вместо да проверим всичко живо, което е ходило на училище по времето, когато Роби е бил ученик, ще трябва да проследим само тези, които са платили регистрация в „Най-хубавите дни от нашия живот“.
— Е, сега поне търсиш игла в кутия с принадлежности за шев, а не в купа сено.
— И мислиш, че ще ми бъде по-лесно? Най-лошото при убийство без очевиден мотив е това, че не знаеш откъде да започнеш.
Тони направи гримаса.
— Тук трябва да се намеся аз, нали? Аз съм този, който се заема да намали броя на заподозрените, когато обичайният въпрос „Кой има изгода от смъртта?“ не върши работа.
Карол се ухили.
— Нещо такова, да. Смятам да прекъсна разговора на тази жизнерадостна нотка и да те оставя. Заминавам за Лондон, за да разговарям с бившето гадже на Роби.
— Ще рече, очарователната Бинди Блайт?
— Сега вече разбирам какво имаш предвид под „влизане от време на време в клюкарските сайтове“. Напълно си прав. А преди да тръгна, ще трябва да наредя няколко души да свалят колкото е възможно повече записи от видеокамерите за контрол на движението в градския център. А после същите нещастници ще трябва да изгледат въпросните записи.
— Не им завиждам. Какви са възможностите камерите да дават покритие на района около „Аматис“?
Карол подбели очи.
— Възможностите варират от идеални до никакви. В района около входа на клуба има добро покритие, както и по улиците, които водят до близките многоетажни сгради. Само че има и един страничен изход, близо до VIP-зоната. От там се излиза в една малка уличка, която минава покрай сградата и води в лабиринта на Темпъл Фийлдс. А въпреки нашите старания в голяма част от този регион все още няма камери за наблюдение.
Настана кратко мълчание, докато двамата си спомняха отминали случаи, свързани с Темпъл Фийлдс, тази част от града, в която се намираше кварталът с червените фенери и беше предпочитана от хора с хомосексуални наклонности, а същевременно гъмжеше от офиси на малки фирми и някогашни складови постройки, превърнати в скъпи дизайнерски жилища. Темпъл Фийлдс привличаше едновременно елита и утайката на обществото, обитателите му варираха от съмнителни до предприемчиви, покрит бе целият диапазон от безукорна честност до престъпност.
— Това продължава да бъде единствената част на града, където е възможно да се случи всичко — поде Тони, а гласът му звучеше едва ли не замечтано. — И добро, и лошо.
Карол изсумтя иронично.
— Това за доброто си остава твое мнение.
— Ние виждаме винаги най-лошото. Би трябвало да има и добра магия там някъде.
— Кажи това на Пола — отвърна кисело Карол, която не можеше да забрави, че Пола едва не умря в една мръсна стая в Темпъл Фийлдс.
Тони се усмихна.
— Карол, Пола е много по-добре ориентирана в отклоненията от общоприетите морални норми, отколкото ти или аз бихме могли да бъдем някога. Тя знае какво компенсира черната страна на Темпъл Фийлдс. Доскоро това беше единствената част на града, в която хора като нея можеха да се чувстват в безопасност. В Темпъл Фийлдс имаше хомосексуалисти много преди гей кварталът да стане модерна дестилация.
Упрекът беше въздържан, но все пак напомняше на Карол, че не може да наслагва реакциите си върху реакциите на Пола и да очаква те да се припокриват.
— Прав си — съгласи се тя. Преди да продължи, на вратата се почука и влезе една сестра.
— От какво имате нужда? — осведоми се тя.
— Има нужда от болкоуспокояващо, но не иска да си признае — поясни Карол, стана и започна да събира вещите си.
— Вярно ли е?