Кървав лабиринт

Денби говореше раздразнено, като човек, несвикнал някой да оспорва решенията му.

Карол никога не се беше притеснявала да се противопоставя на хора като Денби, но умееше да преценява кога да го прави.

— Струва ми се, че имам повече стаж от вас в опитите да работя сред нападките на враждебно настроени медии — каза тя подчертано любезно. — Ако моята подкрепа ще ви улесни по време на пресконференцията, вярвам, че това е осъществимо. Къде ще се изправим срещу журналистите?

Стъписан от неочакваната й реакция, Денби отвърна сухо:

— Стаята за персонала на втория етаж като че ли е най-подходяща. Ще ви чакам там след двайсет минути.

И си тръгна. Бялата му престилка беше толкова силно колосана, че едва потрепваше въпреки бързия му вървеж.

— Копеле — измърмори тя под нос.

— Някакви проблеми ли има, шефе?

Пола стоеше на прага на стаята за близки на болните, където по-рано бе разпитвала Фланаган.

— Доктор Денби не си поплюва. Минута след като е установил смъртта вече организира пресконференция. Надявах се да разполагам с малко повече време, за да бъда сигурна, че съм подготвена, това е всичко.

— Искате ли да се обадя на всички от екипа? За да разбера най-важното?

За Карол беше трудно да не поставя под съмнение старанието на Пола. Когато професията й я бе поставила в подобно положение, тя изпитваше ярост, омраза и изгарящо желание да си отмъсти. Не можеше да си представи обстоятелства, при които би се съгласила да работи за хората, които я изоставиха и злоупотребиха с доверието й. Но вместо да я намрази, Пола сякаш се стремеше повече от всякога да спечели одобрението й. Карол бе помолила Тони да й обясни нейното поведение, но той се затрудняваше поради собствената си близост с Пола като неин лекуващ лекар. Единственото, което можа да й каже, бе: „Тя наистина не те обвинява за това, което се обърка онази нощ в Темпъл Фийлдс. Разбира, че ти не си я изоставила съзнателно, че направи всичко по силите си, за да я опазиш. Тук няма скрити помисли, Карол. Можеш да си убедена, че тя е на твоя страна.“