Кървав лабиринт

— Това са глупости — каза твърдо Карол. — От болката няма полза.

И без да му иска разрешение, натисна бутона за повикване на сестрата.

— Какво правиш?

— Грижа се за теб.

Карол измести стола си така, че да може да вижда екрана на лаптопа.

Тони изписа адреса. Отвори се сайт, в чиято горна част имаше банер с текст „Най-хубавите дни от нашия живот“. Само срещу пет паунда членски внос годишно, сайтът осигуряваше контакти с някогашни съученици и колеги, гарантирайки най-качествената услуга в това отношение на територията на Обединеното кралство. Провериха набързо и установиха, че всеки, който се регистрираше на сайта, можеше да търси стари познати и да се опита да установи с тях връзка посредством съобщения, които администрацията на уебсайта предаваше нататък по електронната поща.

— За какво му е било на Роби Бишоп да търси бивши съученици? — запита се Тони. — Бих предположил, че по-скоро другите са били готови на какво ли не, за да установят връзка с него.

Карол сви рамене.

— Може да е искал да открие някое момиче, което го е зарязало навремето? Бил е свободен като вятъра, след като са развалили годежа.

— Не ми се вярва. Беше привлекателен, богат и талантлив. Където и да отидеше, момичетата му се хвърляха на врата. И доколкото разбирам, той не е отказвал да се възползва понякога. Бил е сгоден за супер гадже, за което са можели само да му завиждат. Ако е помнел още някакво момиче, което го е зарязало, когато са били петнайсетгодишни, не би се държал така. Освен това вероятно би предприел нещо по въпроса доста по-рано — той поклати глава. — Не, от психологическа гледна точка звучи неприемливо. А знаем ли със сигурност, че това е почеркът на Роби?

— Не. Листчето е още в лабораторията. Предполагаш, че някой му го е дал, така ли?

— Казал е на Фил Кампси, че ще пийне по едно с познат от училище. Може би човекът, с когото са пили, е предложил да се възползват от сайта, да потърсят други стари приятели. Ако Роби не е проявил интерес, но не е искал и да обиди събеседника си, вероятно просто е пъхнал листчето в джоба си и го е забравил.

— Възможно е. Звучи логично.

Тони отвори нов прозорец и написа:

— Гимназия „Харистаун“, Брадфийлд.

— Знаеш къде е учил? — в тона на Карол се прокрадна подозрение.

— Интересувам се от футбол, Карол. Знам къде е израснал, майка му и баща му все още живеят в някогашната си къща в Харистаун. Предложил да им купи друга, но те настояли да останат там, където се чувствали на мястото си.

— Такива неща не се научават от гледане на футболни мачове.