Кървав лабиринт
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървав лабиринт». Краткое содержание книги:
Юсеф и Радж бяха едни от първите, които пристигнаха край стадиона. Юсеф се чувстваше неловко, имаше чувството, че се набива на очи. Каза си, че с изключение на полицаите и журналистите той вероятно е единственият човек тук, който не носеше шалче с цветовете на „Викс“. Учтиво отказа на няколко телевизионни репортери да направи изказване пред микрофоните и камерите, и издърпа протестиращия Радж извън обсега им.
— Защо и аз да не кажа нещо? — настояваше Радж.
— Защото се предполага, че си тук, защото тъгуваш за починалия, а не за да ти покажат мутрата по телевизията — отвърна Юсеф. — В случая не става дума за теб, ясно ли е?
— Не е честно. Аз наистина обичах Роби. Обичам „Викс“. На половината от онези, които ще говорят по радиото или телевизията, изобщо не им пука за отбора, просто искат да се покажат — Радж се тътреше зад брат си, влачейки крака.
— Ами да се показват.
Поредният репортер насочи към тях диктофона си.
— Някои хора свързват смъртта на Роби Бишоп с ислямските терористи, за които се знае, че произвеждат рицин — задърдори той. — Какво мислите вие по този въпрос?
— Чисти глупости — раздразненият Юсеф не издържа. — Не чухте ли какво каза ченгето преди малко? Няма основания смъртта да се свързва с тероризъм. Вие просто се опитвате да създавате неприятности. Именно хора като вас предизвикват бунтове сред малцинствата. Ето брат ми например, единственото нещо, което може да събуди у него фанатизъм, е отборът на „Брадфийлд Виктория“. — Той плю на земята. — Да вървим, Радж.
Дръпна брат си за ръкава и го повлече със себе си.
— Супер — отбеляза Радж. — Аз не мога да говоря за Роби, но ти можеш да дрънкаш такива работи, че да ни представиш като размирници.
— Да, така е. Не е честно — Юсеф избута Радж по-настрани от журналистите, близо до натрупаните край бариерите дарове. — Но вече ми се повдига от тези простотии. Защо, да му се не види, терористите ще убиват Роби Бишоп?
— Защото е символ на упадъка на Запада, дръвнико — заяви Радж, имитирайки глуповатото папагалско дърдорене на многознайниците, което бе чувал в ориенталските ресторанти и на паркинга край джамията.
— То си е така в интерес на истината. Но не е достатъчна причина да бъде убит. Убийството на Роби няма да предизвика ужас, а само възмущение. Тероризмът функционира единствено ако ударът е нанесен по обикновени хора. Но такива анализи са прекалено сложни за онези чекиджии с микрофоните — каза Юсеф с горчивина.
Неволно се бяха озовали близо до тълпата, която се събираше около няколко улични лампи. Пламъчета на свещи трептяха, полюшвани от вечерния вятър, кой знае защо много по-трогателни от всички останали изрази на почит, струпани около тях. Висок тенор запя първия стих от You never walk alone. Други подеха песента, и докато се осъзнаят, Юсеф и Радж също запяха прочутия химн на футболните запалянковци.
Юсеф неволно се усмихна, когато гласът му се присъедини към хора. Познаваше това усещане — да не бъдеш сам. Познаваше силата, която тази мисъл даваше на хората. Когато около теб има и други, всичко става възможно. Абсолютно всичко.
Магистралата се разгъваше пред тях — миля след миля. По това време на нощта движението, което обикновено я задръстваше, беше намаляло. Шестте платна бяха все така натоварени, но сега колите и камионите преминаваха с ритмичен, непрекъсващ грохот през теснините и местата на обичайните задръствания из централните графства. Карол се пресегна към радиото и смени умереното звучене на Четвърти канал с истеричните ритми на „Рейдио Уан“. След като бяха тръгнали да разговарят с Бинди Блайт, можеха поне да разберат какво представлява предаването, което тя водеше.
Новините в десет часа започнаха със съобщението за смъртта на Роби Бишоп. Сам, който шофираше, поклати глава, докато говорителят успя с патетично задъхания си тон да представи събитието като всеобща драма.