Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
В крайна сметка Фермера Джон се превърна за Тъкър и Кат (и Джаксън) и за няколко други приятели и съседи в района във Фалшивия Тъкър, а Фалшивия Тъкър неизбежно се превърна във Фъкър. Когато Тъкър напускаше дома си, той взимаше със себе си Фъкър — не защото това объркване му носеше някаква полза, а просто защото вече не познаваше други хора. Излизанията с Фъкър винаги бяха малко объркани. Тъкър не можеше да пие, а Фъкър не можеше да не пие и макар Тъкър да не възразяваше срещу гледката на човек, който пийва умерено, гледката на човек, който се налива, му идваше в повече. Затова уговорката им беше следната: на Фъкър му трябваше един час предизвестие, през който той вкарваше няколко пръста „Бушмилс“ за блясък в очите. Когато Тъкър минеше да го вземе, вече му трябваха само едно-две малки за поддържане на настроението и евентуално чаша кафе.
Фъкър искаше да чуе бандата, която свиреше в местния бар.
— Защо?
— Защото може да е купон.
— Братче, наистина ли трябва? — възпротиви се Тъкър.
— Не пиеш, не слушаш музика… Защо изобщо ме караш да излизаме вечер? Дай да се разберем така. Ако искаш да се видим, ще се срещаме на закуска. Само че сигурно не ядеш яйца. Или навремето си ги тъпкал по десет наведнъж и сега не можеш да ги гледаш.
— Май имам нужда да си поговорим.
— Защо? Да не изпърдя нещата с Кат?
— Да.
— Опа. Ама изобщо не съм го очаквал, да знаеш.
Тъкър всъщност ценеше грубия сарказъм на Джон. Той действаше ободряващо подобно на пемзата, която Кат използваше за премахване на мъртвата кожа.
— Май си прав. По-добре да послушаме някоя банда. Така няма да ми се налага да слушам теб.
— Казах всичко, което имах за казване. Освен това, че си идиот. Какво прави Джаксън?
— Добре е. Не е много щастлив от ситуацията. Интересува се най-вече дали ще остане с мен и дали ще живее в къщата.
— Това възможно ли е?
— Така изглежда. Кат ще си потърси апартамент в града, където Джаксън да може да преспива, когато пожелае.
— Значи гепи къщата на Кат?
— Засега.
— Че какво ще се промени?
— Или аз ще започна да изкарвам пари, или Джаксън ще стане на осемнайсет и ще отиде в колеж.
— Хайде на бас кое от двете ще се случи първо.
— Може „Джулиет гола“ да донесе малко печалба.
— Да, бе. Забравих, че имаш нов албум. Със сигурност милиони хора ще искат да чуят куци изпълнения на забравени песни.
Тъкър се засмя. Джон не познаваше музиката му, преди да се нанесе в квартала, но една нощ на пияна глава си призна, че след раздялата с жена му нонстоп слушал „Джулиет“. Имаше пренебрежително отношение към „Голата“ поради горе-долу същите причини, както онази англичанка, макар да не ги описваше с такова красноречие.
Тъкър отдавна не бе излизал да послуша някъде музика на живо и не можеше да повярва колко привично му се стори всичко. Нима нищо не се бе променило за цялото това време? Нима музикантите продължаваха да мъкнат апаратурата сами, да продават албумите и тишъртите си в дъното на залата и да говорят с откачени типове без приятели, които вече ги бяха гледали три пъти тази седмица? Но в живата музика нещата явно не се променяха. Всичко си оставаше същото. Баровете и групите, които свирят в тях, не се интересуват много от лъскавия свят на „Епъл“; вечерята щеше да е пакетчета топено сирене, а тоалетните щяха да са запушени и така до края на света.