Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
Той прекара почти целия уикенд изцяло в компанията й. Хапваха вкусотии, изгледаха два филма, разходиха се по плажа, правиха секс два пъти, събота вечерта и неделя вечерта. И всичко му се струваше някак криво, нередно, особено. Дънкан не можеше да се отърси от чувството, че живее чужд живот — живот, който беше много по-приятен от неговия собствен, но някак си не му подхождаше или не му беше по мярка, или кой знае какво. А после, в понеделник сутринта двамата отидоха на работа с колелата заедно, а когато стана време да влизат за първи час, Джина го целуна за довиждане по устата и го ощипа игриво по задника пред погледите на втрещените колеги. До обед всички в колежа знаеха, че двамата са гаджета.
Глава 8
Какво да каже? Тъкър не можеше да измисли нищо. По-точно, не можеше да измисли нищо полезно. „Да опитаме отново?“ „Зная, че мога да се променя?“ „Искаш ли да говорим със специалист?“ Досегашният му богат опит с провалени връзки можеше да послужи само донякъде: колкото да го накара да приеме неизбежното много по-бързо. Той беше като монтьор, който можеше да хвърли поглед на някоя стара кола и да каже на собственика й: „Да, мога да опитам. Но истината е, че ще се върнеш пак след два месеца, а дотогава ще си похарчил маса средства“. Беше правил опити да се промени; беше ходил на брачен консултант, беше опитвал отново и отново, но всичко това бе послужило единствено да смекчи донякъде агонията. Оказваше се, че опитът само ти позволява да бездействаш с чиста съвест. Опитът е силно надценено качество.
Беше изненадан да научи, че Кат се „вижда с един човек“, макар и само „полуплатонично“. (В пристъп на злоба той се почувства изкушен да поиска определение за „полуплатонично“, но се опасяваше, че Кат може наистина да се опита да даде такова и от това да произтече ненужен конфуз.) Така или иначе, новината не беше нито за първа страница на вестниците, нито дори за заглавие в спортния раздел. Тя беше млада жена и като такава не споделяше убеждението, че моногамната връзка между мъж и жена е обречена, безсмислена, жалка, безнадеждна; той очакваше и това да се случи, но по-късно. Разбира се, че се виждаше с някого. Тъкър се запита дали познава въпросния мъж, а после се поколеба да попита дали го познава. В крайна сметка се отказа. Знаеше какво ще стане: Кат ще му каже, че да, познава го, а на Тъкър щеше да се наложи да признае, че не си го спомня. Освен в случай, че Кат се срещаше с някой от неговите приятели, което беше малко вероятно, никое име, споменато от нея, нямаше да извика спомен.
Кат го гледаше вторачено. Той разбъркваше кафето си вече няколко минути. Дали го бе попитала нещо? Той върна лентата назад, докато чу глас.
„Мисля, че няма смисъл да продължаваме“, бе казала тя, което не беше точно въпрос, но изискваше някакво потвърждение, че е разбрал какво казва.
— Съжалявам, скъпа. Но мисля, че имаш право.
— Само това ли имаш да кажеш.
— Мисля, че да.
Джаксън влезе в стаята, видя там Тъкър и Кат да седят напрегнато и побягна обратно навън.
— Казах ти — рече Тъкър. Опита се да звучи спокойно, но беше ядосан. Джаксън беше умно дете и му стигаха точно три секунди, за да подуши опасността в стаята: тишината, явната напрегнатост на родителите му.