Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
— Ани?
— Дънкан? Какво има? В леглото съм.
— Извинявай.
Надяваше се, че не си е легнала толкова рано заради него, но се страхуваше, че това може да е признак на депресия.
— Слушай. Случи се нещо невероятно — каза той.
— Надявам се да е нещо невероятно, Дънкан. Надявам се, че нормалните хора биха разбрали ентусиазма ти.
— Биха го разбрали, ако знаят какво означава.
— Това е нещо, свързано с Тъкър, нали?
— Да.
Тя въздъхна тежко, което той прие като подкана да продължи.
— Той е пял. На живо. В бар. Излязъл е за биса на някаква вероятно доста посредствена банда и са изпълнили „Фермерът Джон“. Знаеш ли тази песен? „Фермерю Джон, влюбен съм в дъщеря ти, уоу-а“. А след това казал на един човек от публиката, че ще прави албум с кавъри на Дийн Мартин.
— Добре. Чудесно. Може ли вече да си лягам?
— Ани, ти просто се цупиш.
— Моля?
— Знам, че разбираш колко е невероятно това. Но се правиш на отегчена, за да ми отмъстиш. Надявам се, че си над тези неща.
— Много съм развълнувана, Дънкан, честно. Ако имахме видеовръзка, щеше да видиш, че съм извън себе си от възбуда. Но също така е много късно и съм уморена.
— Щом искаш да се държиш така.
— Да, искам.
— Значи според теб не можем да бъдем приятели.
— Не и тази вечер, не.
— Предполагам, че… Прекъсни ме, ако сравнението ти се стори неуместно или, или странно. Но чувствам, че по някакъв начин Тъкър е наше дете. Може би повече мое, отколкото твое… Може би той е бил нещо като мой син, но когато сме се запознали, той е бил още много малък и ти си го осиновила. А щом моят син и твой доведен син е извършил нещо забележително, искам да го споделя с теб, дори…
Ани затвори. В крайна сметка той написа имейл на Ед Уест от уебсайта, но не беше същото.
През следващите няколко дни хората от форума споделиха всичките си знания за тази песен в опит да разгадаят посланието на Кроу към света. Обсъждаха дали „очите с цвят на шампанско“ на фермерската дъщеря са важни — дали Тъкър не намекваше за ролята, която алкохолът бе изиграл и може би продължаваше да играе в живота му? Въпреки цялото си налично въображение не успяха да изсмучат много повече от текста, който бе от типа „Обичам начина, по който тя се смее, пее, люлее“. А може би просто споделяше за любовта си към дъщерята на някой фермер? Сигурно имаше доста такива в района, в който живееше, така че защо да не се влюби в някоя от тях? (А, разбира се, не можем да си представим фермерска дъщеря без бузи като червена ябълка и може би дори по-ячка в талията и в ханша. Сравнете и вижте контраста с бледата, крехка красота на Джули Бийти и ней подобните! Ако наистина се бе влюбил във фермерска дъщеря, то старите, нещастни калифорнийски дни наистина бяха отминали.)
Много се говореше и за връзката с Нийл Йънг, от когото Кроу винаги се е възхищавал и който и на стари години остава творчески активен и продуктивен. Дали това не бе израз на съжаление за пропилените години? Или просто благодарност за влиянието? Присъствието на песента във влиятелната класация на Лени Кий от 1972 заедно с банди като „Станделс“ и „Стробери аларм клок“ също стана повод за дискусии, но никой не бе в състояние да посочи по-сериозна връзка между събитията. Но най-важното беше, че за втори път в рамките на няколко дни получаваха повод за дебат. Първо „Голата“, а сега това… Витаеше усещането, че Тъкър е на път да излезе от летаргията си.
Ани разпечата в офиса снимката на Тъкър и Джаксън и си я занесе вкъщи, където я закрепи на хладилника с магнита на „Сън студиос“, който Дънкан вероятно щеше да си поиска по някое време, ако още бе в състояние да мисли за дреболиите на домашния живот. Беше хубава снимка — Джаксън беше сладко дете, а очевидната бащина гордост на Тъкър беше затрогваща. Но Тъкър и Джаксън не бяха намерили място на хладилника й само защото изглеждаха щастливи, съзнаваше тя, и винаги когато погледнеше към тях, се питаше защо я привличат и дали това е лошо. Цялата работа малко намирисваше на евтини мечти: Тъкър бе споменал в имейла си, че отново е свободен, така че… (Тя държеше да бъде искрена със себе си, но искреността не означава да се довършва всяко изречение, особено ако липсващото подчинено изречение внушава такава огромна липса.)