Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
Така че какво? Той изтри последното половин изречение, а после и предишното. Не е неприлично да поискаш да видиш нечии снимки на умряла акула, нали? Или и това звучеше малко евтино? И чакай малко… „Ходиш ли на юг?“ Господи. Неслучайно се бе отказал да говори с непознати.
Глава 9
Извънредната новина, че Тъкър е направил нещо като публично появяване, подмина Дънкан през първите ден-два. В личния му живот се случваха толкова неща, че той нямаше време да проверява сайта — пропуск, който, както се разбра по-късно, беше ясно доказателство в полза на една от жестоките теории на Ани относно кроулозите.
— Знам, че „вземи се в ръце“ звучи банално — казваше тя, — но наистина, ако тези хора се занимаваха с нещо по цял ден, нямаше да им остава време да изписват текстовете на Кроу отзад напред, за да проверят дали в тях няма някое закодирано послание.
Само един човек от форума бе правил това и той наистина нямаше какво да върши по цял ден, защото впоследствие се оказа, че пише от психиатричното отделение на някаква болница, но така или иначе Дънкан разбираше мисълта й. В мига, в който Дънкан се оказа зает с нещо — а именно с това да си върне кормилото от маниака, който изглежда управляваше живота му, — Тъкър бе потънал в забвение. Една вечер, когато Джина си легна рано, Дънкан седна на компютъра й, за да навести отново своето малко общество, най-вече за да се почувства нормален за няколко минути, вършейки нещо привично. Снимката на Тъкър отпреди няколко дни заедно с група, за която никога не бе чувал, никак не му помогна да възвърне ориентацията си. Напротив, съвсем го зашемети.
Снимката изглеждаше истинска. Не можеше да сбърка физиономията от ужасната фотография на Нийл Ричи — същите дълги, сплъстени кичури, същите потъмнели зъби, макар този път зъбите да бяха разкривени в усмивка, а не в бясно зъбене.
Беше невероятно, че изобщо някой, който знаеше за Тъкър, се бе оказал в тълпата и го бе разпознал. Бандата видимо се състоеше от най-обикновени кръчмарски рок музиканти, които свиреха по баровете из Пенсилвания, но не и по-далеч. Оказа се, че младежът, направил сензационната снимка, бил на също такава поклонническа обиколка из местата, свързани с Кроу, на каквато бяха ходили Дънкан и Ани. Той обаче си бе поставил за цел да открие Тъкър и очевидно бе извадил невероятен късмет. Но защо „Фермерът Джон“? Дънкан трябваше да обмисли този въпрос. Един толкова сериозен и мислещ човек като Тъкър със сигурност е имал нещо предвид с песента, прекъснала двайсетгодишно мълчание, но какво? Дънкан имаше парчето в изпълнение на Нийл Йънг; щеше да се опита да намери и оригинала, преди да си легне.
Имаше и още нещо. Свидетелят, представил се единствено с инициалите ЕТ, бе успял да заговори Кроу на слизане от сцената и Кроу бе отговорил.
{Казах си трябва да опитам, приближих се към него и казах Тъкър, аз съм твой голям почитател и много се радвам да видя, че отново пееш. Тъпо, знам, но опитайте се вие да измислите нещо по-умно. Попитах го ще пееш ли скоро някои от твоите песни на сцена и той каза ДА и освен това каза, че има нов албум. А аз казах да, „Голата“, а той каза не, не тоя боклук.}
Дънкан се усмихна вътрешно. Такова самоосъждане доказваше — по един особен начин дори повече от снимката, — че това бе самият Тъкър. Стар негов номер, използван в безброй интервюта. Тъкър знаеше, че „Голата“ не е боклук, но, типично за него, беше използвал този израз, за да отговори на един прекалено въодушевен почитател. Все пак Дънкан реши да спести на Ани тази част от историята. Тя щеше да схване нещата погрешно и да реши, че Тъкър всъщност потвърждава нейното мнение за албума, докато той всъщност правеше точно обратното.
{Новият ми албум, който ще излезе скоро, включва кавъри на Дийн Мартин, но също и малко кънтри рок и аз казах АРЕ СТИГА, а той се усмихна и отиде да седне при приятеля си, а аз си рекох, че повече не бива да го притеснявам. Знам, че това за Дийн Мартин звучи малко странно, но така каза. Не мога да ви опиша колко невероятно беше всичко, още треперя.}
Беше му кофти, че няма как да сподели тези неща с Ани. Джина щеше да се впечатли сутринта, но понякога се питаше дали ентусиазмът й е напълно искрен. Понякога му се струваше малко театрален, макар че може би нямаше да се сети за тази дума, ако не беше нейната биография. Но тя си беше актриса и играеше дори тогава, когато нямаше сериозен мотив да го прави. Тя вероятно не можеше да оцени какво означава тази поява на Тъкър — просто не бе вложила толкова време в него, — но така или иначе щеше да заподскача и да закрещи „Олеле, невероятно“. Може би щеше да е по-добре да не й казва, за да не се дразни на нейната престореност. Ани обаче бе преживяла цялата продължителност на Тъкъровото отсъствие и щеше веднага да разбере емоционалния ефект на тази новина. Дали връзката му с Джина правеше невъзможно споделянето на тези неща с Ани? Според него — не. Погледна си часовника. Не би трябвало да си е легнала, освен ако навиците й не се бяха променили драстично след раздялата.