Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
Удс ме погледна. Очите му се изместиха към прозореца, после отново се върнаха на лицето ми.
— Бях чувал, че си голям мръсник! — прошепна той. — И наистина си такъв. Но аз само работя тук, по дяволите!
— Никакъв проблем, ако работата ти беше чиста.
— За бога, Кели! Това е политика. Какво очакваш, да те вземат мътните?
— Разкажи ми. Ако мога да ти помогна, ще го направя.
Колебанието на Удс не продължи дълго. Понякога стига и един поглед, отправен навътре. Според мен точно това се случваше в момента.
— Добре, ще ти разкажа някои подробности — кимна той. — Но не тук и не сега.
— Кога?
— Дай ми телефон и ще ти се обадя.
Надрасках на листче номера на мобилния си телефон и го оставих на бюрото.
— Не чакай твърде дълго, Джони.
Той кимна.
— И бъди готов с някаква версия за днешната ни среща — предупредих го аз. — Кметът със сигурност ще иска да я чуе.
Ново кимане.
— Направи така, че приятелката ти отвън да потвърди версията. Обикновено те стават причина за провалите.
Този път Удс само ме погледна и каза:
— Затвори вратата след себе си.
Затворих я. Особата с пищните форми седеше зад бюрото си и правеше всичко възможно да не й проличи, че подслушва шефа си. Вратата беше доста солидна. Което означаваше, че е чула всяко второ изречение. Най-много.
— Шефът ви иска да ви види — рекох.
Тя пъргаво се изправи и се вмъкна в покоите на Джони Удс. С наведена глава, без да ме поглежда. Изминах десетина метра по коридора, когато той започна да крещи. Онази врата май не беше чак толкова солидна.
25
Чаках асансьора и си мислех какво ще обядвам, когато вратата със златния надпис КМЕТ се отвори. Появиха се трима, които внимателно огледаха коридора. Миг по-късно излезе и самият кмет. През плетеницата от ръце и крака успях да зърна слабата фигура и дългите ръце на кмета. Един от бодигардовете се отмести и успях да зърна лицето на Уилсън в профил. Тъмни вежди над още по-тъмни очи, белези от шарка по лицето, плътни устни. Макар че фамилното му име бе ирландско, имаше полските черти на майка си.
Кметът погледна часовника си, а бодигардовете му стесниха кръга около него. После очите на Уилсън огледаха коридора, плъзнаха се по мен като студена сянка, после в зениците им потрепна интерес. Главата му се наклони два сантиметра наляво, устните му прошепнаха нещо на мъжа до него. Оказа се, че той е братовчед му Патрик Уилсън, известен още като мозъка на фамилията. Не че кметът беше тъп. Беше просто елементарен. Като акулата. Целенасочен и безмилостен в търсенето на лесна плячка.
— Майкъл Кели — рече племенникът, направи крачка към мен и протегна ръка.
— Здрасти, Патрик — поех я аз.
Патрик беше от хората, които околните харесват — вечно усмихнат и любезен, готов да разговаря за така наречените „ситуации, от които всички печелят“. Именно тази фраза използва, когато кариерата ми на ченге отиде по дяволите. На петия етаж го наричаха „Кадифената ръкавица“. Чукът явно криеше в другата си ръка.
— Радвам се да те видя — рече Патрик.
Дочух някакво хъркане. Или сумтене. А може би кметът се беше почесал на някое интимно място и му беше станало приятно. Във всеки случай сигналът беше даден.
Патрик Уилсън моментално мина вляво от мен, а другите две горили заеха пространството вдясно. Озовах се в центъра на полукръг. Асансьорът звънна зад гърба ми. Никой не му обърна внимание. Стиснах десницата на кмета под внимателните погледи на бодигардовете, които ме наблюдаваха от различен ъгъл. С кмета винаги беше така. Бяхме нещо като публика на мафиотски шеф. С единствената разлика, че се намирахме в сградата на кметството.
— Майкъл Кели — промърмори кметът. — Какво те води тук?