Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
Усмихнах се. Много внимателно.
— Не съм тук заради вас. Нито пък заради някой друг. Вие правилно отбелязахте, че каквото станалото — станало. Точка. Аз разбирам това и го приемам. Но от друга страна, вие имате право да бъдете загрижен. Човек като мен няма какво да губи. Веднъж вече съм бил съсипан, нищо не ми пречи да опитам отново.
— Именно! — кимна Уилсън и насочи кокалестия си пръст към мен. — И това те прави опасен. Чувал ли си за плановете ми да кандидатстваме за домакини на олимпиадата?
— Че кой не е — свих рамене аз.
— Оттатък имам една зала за пресконференции. Там е разположен макетът на олимпийското село. Някой друг път ще ти го покажа.
Кметът направи движение, сякаш се готвеше да стане, но не мръдна от мястото си.
— Не отговори на въпроса ми, Кели.
— Сър?
— Имам ли проблем с теб?
Приведе се леко напред, с полуспуснати клепачи и леко разтворена уста. Отново заприлича на хищник, който кръжи около плячката си и преценява дали тя излъчва заплаха, или е само храна. Честно казано, аз самият не бях сигурен какъв съм точно.
— Единственото, което мога да ви обещая, е открита игра — рекох. — Честна, по правилата.
— А чиповете отиват за по-добрия?
— Нещо такова, господин кмете.
Уилсън се облегна назад, столът му проскърца.
— Предполагам, че няма да искаш да работиш за мен, а?
— Не мисля.
Кметът се изкиска. Лишен от ентусиазъм, смехът му бързо заглъхна. После се изправи.
— Моят старец със сигурност щеше да те хареса. Много си падаше по такива като теб, дето не им пука на кого казват да върви на майната си. А ти дори беше любезен. Завиждам ти.
Насочи се към вратата на кабинета си. Когато се обърна, аз дишах във врата му.
— Чух, че знаеш латински.
Кимнах.
— И аз се опитвам да го понауча. Запомнил съм няколко фрази.
Не казах нищо. Черните очи внимателно ме опипваха и преценяваха.
— Verbum sapienti satis est. Знаеш ли какво означава това, Кели?
— „За мъдреца и една дума стига“ — отвърнах.
— Браво. Предупредиха ме, че си умно копеле. И вероятно са прави. Имам начин да разбера защо си тук днес, но ще оставя нещата такива, каквито са. Засега. Но нека и аз отправя една дума към мъдреца: Не ми се пречкай, Кели! Както те харесвам, така ще ти откъсна големите топки и ще си ги изпържа за закуска!
— Един приятел ме предупреди, че това е твърде вероятно, сър.
При тази новина Уилсън стисна устни, замисли се за миг, после рязко отвори вратата и излезе в коридора. Последвах го. Две минути по-късно асансьорът стремително ме понесе надолу към улицата. От двете ми страни се возеха момчетата на Уилсън.
26
Джанет Удс живееше в един район на Чикаго, известен като Соганаш. Разположен в югозападния край на града, Соганаш е повече предградие, отколкото квартал — затворена общност най-вече от ирландци на границата на кръвосмешението.
Много ченгета живееха в Соганаш, а също и пожарникари. Хора като Джони Удс. Общински служители, които трябваше да живеят там, за да запазят работата си. На пазара за недвижими имоти рядко се появяваха жилища в района на Соганаш. А когато все пак се появяха, цените започваха от половин милион нагоре. В това нямаше нищо лошо, защото никой не би си купил къща в района, ако не „познава“ някого там. Вече споменах за кръвосмешението.
Джони и Джанет Удс обитаваха ъглова къща в квартал със сгради в колониален стил. Зелени морави, чисти улици. Хлапета играят баскетбол. Един, общо взето, спокоен и сигурен район. Е, и малко скучен. Всички си приличат. Все пак това бе Соганаш. Всекидневно честване на определен начин на живот, поставен под стъклен похлупак. Единствен за повечето обитатели на района. Разбира се, не и за онези, които могат да си позволят Уинетка.
Паркирах зад ъгъла, откъдето можех да виждам входната врата. Четвъртък следобед, малко след три. Исках да поговоря с клиентката си за дъщеря й. Същата, която поиска да убия пастрока й. След известен размисъл стигнах до решението да не се обаждам предварително. Понякога е по-добре просто да се появиш на място.