Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
Миг преди да сляза от колата, от алеята се появи черен сааб. Зад волана седеше Джанет, с шал и слънчеви очила. Вместо да й помахам, аз запалих мотора и я последвах.
След четири пресечки напуснахме Соганаш и излязохме на Линкълн Авеню. На онази част от него, която беше застроена с мотели, предлагащи стаи на час. След тях имаше две църкви и денонощно отворен пункт за залагания. Десет минути по-късно Джанет Удс отби в затвореното каре на „Уест Уайнона“ 1800, паркира на едно свободно място и слезе от колата. Огледа се в двете посоки, след което се насочи към „Големия Боб“. Не знаех кой знае колко за това заведение освен факта, че тук се провеждат единствените в града надбягвания с костенурки. Това ставаше само в петък вечер. Шест костенурки с изрисувани номера по корубите, водещ с микрофон в ръка и стотина крещящи фенове. Залагаш на някоя от костенурките, получаваш безплатна халба бира и след още няколко си толкова пиян, че не можеш да различаваш пълзящите по пода създания. Веднъж бях тук, с гадже. Спечелих седем от осемте гонки, но изгубих мацката си някъде по средата на шоуто. Общо взето, беше една доста приятна вечер.
Спрях до тротоара и загледах сенките от следобедното слънце по витрината на заведението. Джанет влезе и зае едно столче в дъното на бара. Секунда по-късно барманът извърна туловището си в нейна посока. Забърка й някакво питие и се облегна насреща й. Доближиха глави и си зашепнаха като стари познати. Това продължи десетина минути, после барманът се оттегли. Клиентката ми остана сама. Отпиваше от чашата и гледаше право пред себе си. Заключих колата и влязох в кръчмата.
В четири следобед състезателната зала не беше такава, каквато я помнех. Приличаше на бунище, пресечено от дълъг и тесен шперплатов бар, около който бяха разхвърляни напукани пластмасови маси. Откъм тоалетната се прокрадваше едва доловима миризма на мъртви гризачи. Отблизо барманът приличаше на бивш спортист от местната гимназия — висок метър и осемдесет, но вече дебел и отпуснат. Носеше фланелка на „Беърс“ от 1985-а, когато бяха спечелили суперкупата. Четеше „Сън-Таймс“ и поглъщаше китайска храна от пластмасова чинийка. Останалите клиенти се изчерпваха с някакъв старец в дъното, който отпиваше с наслада от бутилка „Милър Хай Лайф“, сякаш не беше бира, а скъпо шампанско.
Когато влязох, питието в пластмасовата чаша на Джанет беше почти на дъното. Не беше свалила тъмните очила, а шалчето скриваше шията и долната част на лицето й. Гледаше приближаването ми в огледалото зад бара.
— Често ли идваш тук, Майкъл?
— Не, само за надбягванията с костенурки.
Джанет презрително изсумтя и разклати леда в чашата си. Онзи зад бара с пъшкане се надигна, хвърли няколко бучки лед в нова чаша и я напълни с джинджифилова бира. Постави чашата пред Джанет, погледна към мен и ме попита какво желая. Поръчах си „Бъд“ и седнах на високо столче, без да чакам покана.
— Този познава ли те? — попитах.
Барманът ми донесе бирата, върна се на столчето и с въздишка на удоволствие си напълни устата с фиде. Оригна се и насочи вниманието си към телевизора в ъгъла, по който течеше мач на „Къбс“. Губеха с дванайсет на два в края на четвъртия ининг.
— Идвам тук от време на време — отвърна Джанет.
Отпих една глътка и се направих, че оглеждам заведението.
— Добро е — рекох. — Особено за човек като теб.
— Не ми досаждат, разполагам с достатъчно спокойствие за размисъл.
— Идваш тук, за да размишляваш?
— Понякога. Ако нямаш нищо против.
Междувременно тя свали очилата. Синината под окото й почти беше изчезнала. И това беше добре, защото шалчето скриваше бузата и част от брадичката, които се намираха в далеч по-тежко състояние.
— С юмрук ли те удряше?
Джанет понечи да притисне шалчето към шията си, но аз я изпреварих и го смъкнах надолу.
— Започнал е с шамари — констатирах и плъзнах пръст по брадичката и обезобразените устни. — Подути са отвътре, нали? Заради зъбите, които са ги наранили. Но този удар е нанесен с юмрук. Оттам са отоците.
Усетих очите на бармана върху себе си. Защо ли проявяваше интерес към раните на клиентката ми?
— Сложи лед, ако вече не си го направила — рекох. — Ледът винаги помага. Но на твое място не бих махнал шалчето. Поне засега.
— Благодаря. Само затова ли дойде?
— Вчера при мен се отби Тейлър — обявих с равен глас аз, гледайки право пред себе си. Почувствах как главата й се извръща към мен, усетих втренчения й поглед.