Дарът на светулките
- Автор: Спаркс Николас
- Серия: Jeremy Marsh #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-250-1
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Дарът на светулките». Краткое содержание книги:
Но съдбата има други планове за него!
Сега Джеръми живее в малкото градче Бун Крийк и е на път да се ожени за прелестната Лекси, която носи тяхното първо дете. Животът му се нарежда много по-добре, отколкото някога е мечтал. Но едно анонимно писмо отприщва поредица от събития, които подлагат на изпитание любовта им.
Хроникьорът на човешката душа Никълъс Спаркс е ненадминат в умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. „Дарът на светулките“ е красива история за искрената и дълбока любов между двама души, но и за неизчерпаемата и безрезервна обич на родителите към техните деца.
Никълъс Спаркс е автор на „Нощи в Роданте“, „С дъх на канела“, „Последна песен“, „Един ден, един живот“, „Завой на пътя“, „Талисманът“, „Пристан за двама“, „Моят път към теб“ и „Светлинка в нощта“.
Поклати глава, сломен от неприятностите с нея, изморен от планирането на сватбата и от ремонта на къщата, изтощен от неспособността си да пише. Откакто бе дошъл тук, дните му бяха изпълнени с несгоди. И защо? Защото обича Лекси? Защо тогава той понася всичко, а тя изглежда незасегната от затрудненията? Защо той да е изкупителната жертва?
Не, призна си, не беше съвсем прав. И на нея не й беше лесно. Не само покрай организирането на сватбата и ремонта на къщата. Беше бременна, събуждаше се разплакана посред нощ, следеше какво яде и какво пие. Тя просто се справяше със затрудненията по-добре от него.
Объркан, Джеръми седна пред компютъра. Знаеше, че няма да пропише, но можеше поне да си провери пощата. Отвори първото съобщение и се втренчи като хипнотизиран в екрана.
Каза ли ти истината? Прочети дневника на Дорис. Там ще намериш отговора.
9
— Не знам какво да ти кажа! — смая се Алвин. — Какво означава това според теб?
След като прочете съобщението десет пъти, Джеръми бе набрал номера му.
— Не знам — призна.
— Провери ли в дневника на Дорис?
— Не — отговори Джеръми. — Току-що получих имейла. Нямах време. Просто се опитвам да проумея ситуацията.
— Прочети дневника — посъветва го Алвин.
— Защо? — попита Джеръми. — Дори не знам какво да търся. И съм сигурен, че дневникът няма нищо общо с това, което се случва напоследък.
— Какво имаш предвид?
Джеръми се изтегна в стола, после стана и закрачи напред-назад, сетне пак се строполи тежко на стола, докато разказваше на приятеля си какво се е случило през последните няколко часа. Когато приключи, Алвин замълча.
— Искам само да се уверя, че съм чул правилно — рече най-сетне. — Била е при Родни?
— Да.
— И не ти е казала?
Джеръми се приведе напред, търсейки точните думи.
— Не, но твърди, че щяла да ми каже.
— И ти й вярваш?
Това беше същината на проблема, нали? Дали наистина е щяла да му каже?
— Не знам — призна Джеръми.
Чу как Алвин си поема дълбоко дъх.
— Наистина не знам какво да кажа…
— Какво означава според теб? Защо някой ми изпраща такива имейли?
— Сигурно знае нещо, което ти не знаеш — предположи Алвин.
— Или иска да ни раздели — посочи Джеръми.
Вместо да отговори, Алвин попита:
— Обичаш ли я?
— Повече от всичко на света.
Сякаш да разведри приятеля си, Алвин му напомни весело:
— Е, поне ще започнеш следващия етап от живота си със страхотно парти. Остават шест дни.
За пръв път от незнайно колко часа Джеръми се усмихна.
— Ще бъде забавно.
— Безспорно. Най-добрият ми приятел не се жени всеки ден. Очаквам те с нетърпение. А и една екскурзия до града ще ти се отрази добре. Бях там, помниш ли? Знам, че единственото развлечение е да гледаш как ти растат ноктите на краката.
И да наблюдаваш хората, помисли си Джеръми. Но не каза нищо.
— Обади ми се, ако научиш нещо от дневника на Дорис. Неприятно ми е да го призная, но започвам да съпреживявам приключенията ти.
— Не бих нарекъл имейлите приключение.
— Наричай ги както щеш, но те карат да се замислиш, нали?
— О, да — призна Джеръми. — Определено ме карат да се замисля.
— Ако ще се жениш за нея, трябва да й се доверяваш. Знаеш го, нали?
— Знам — отвърна Джеръми. — И още как!
Какво означава да вярваш на някого? Дневникът на Дорис лежеше върху бюрото и той се втренчи в него. Вярваше ли на Лекси? Всичко опираше до това. През повечето време й вярваше, да, но напоследък не му беше лесно.
А имейлите? Не един, а два. И вторият…
Ами ако научеше от дневника нещо, което не знае за Лекси и не иска да го знае? Ще повлияе ли това на чувствата му към нея? Ще го застави ли да сложи точка и да си тръгне оттук, без да поглежда назад?
Опита се да намести парченцата от мозайката. Човекът, изпратил имейлите, знаеше, че Лекси е бременна и че дневникът на Дорис е у него. Освен това му внушаваше безочливо, че ще научи нещо, което Лекси крие от него. Отново стигаше до извода, че някой иска да ги раздели.