Убийствена жега

— Добре, не си отидох направо у дома. — Адвокатът опита отново, слагайки ръка на рамото му, но той се отърси от нея и каза: — Ще ви кажа точно къде бях. Бях у… у Касиди Таун.

На Хийт й се щеше Лорън Пари да беше получила трупа по-рано, за да определи по-точно часа на смъртта. Беше напълно възможно да е преди полунощ. Инстинктът й подсказваше да се възползва от моментната слабост на Върджънс и тя го направи.

— Значи сте отишли у Касиди Таун и сте я наръгали?

— Не. Отидох у Касиди Таун и… — Гласът му заглъхна и той наведе глава, мърморейки неразбираемо.

— Извинете, не ви чух. Отидохте у Касиди Таун и какво?

Когато Върджънс я погледна, лицето му беше пожълтяло, а в очите му се четеше отчаян срам.

— Отидох у тях… и… и я чуках.

Пред очите на Ники той се наведе и обърса лице с дланите си. Когато се надигна от белезниците, цветът му отчасти се беше възвърнал. Тя огледа привлекателния готвач, завладял целия Манхатън, и се опита да си го представи с Касиди Таун, неофициалния арбитър на обществените скандали. Не можеше да си ги представи като двойка, но след толкова години опит би повярвала почти на всичко.

— Значи с Касиди Таун сте били любовници?

Ники се постара да не си съставя мнение, преди да чуе отговора му. Представяше си женен мъж, който се опитва да скъса с любовницата си, а кавгата им се разраства и така нататък, но отново се остави на обучението си и го изслуша, вместо да избързва.

— Не бяхме любовници. — Гласът му беше слаб и глух, Ники трябваше да се напрегне, за да го чуе въпреки тишината в стаята.

— Значи това беше първата ви… среща?

Готвачът сякаш се развесели от някакъв спомен.

— Уви, не. Не беше първата ни среща.

— Ще се наложи да ми обясните защо отричате, че сте били любовници.

Спусналото се мълчание бе нарушено от адвоката.

— Рич, трябва да те посъветвам да не…

— Не, ще говоря сега, за да разберат, че не съм я убил. — Той се успокои и започна разказа си. — Спях с Касиди Таун по една-единствена причина. Налагаше се. Купих новия ресторант точно преди икономиката да се срине. Нямах никакъв бюджет за реклама, внезапно хората спряха да се хранят навън, а когато излизаха, нямаха доверие на новите ресторанти. Бях отчаян. Тогава Касиди… сключи сделка с мен. — Той отново млъкна, а после измънка жалкото си обяснение: — Секс срещу мастило.

Хийт си спомни за разговора с майката на Руук в „Сарди“. Касиди явно не се ограничаваше само с актьорите.

— Разберете, аз обичам жена си. — Ники не го прекъсна. Нямаше смисъл да му казва, че стотици пъти е чувала тези думи от съпрузи, седнали на неговия стол. — Не го измислих аз. Хвана ме в момент, когато бях уязвим. Първо казах „не“, но тя просто направи отказа ми по-труден. Каза, че ако обичам жена си, ще… спя с нея, за да не изгубим инвестицията си. Глупаво беше, но го направих. Мразех се заради това и знаете ли какво? Тя като че ли дори не си падаше по мен. Сякаш само искаше да докаже, че може да ме накара да го направя. — Той отново млъкна и пребледня, а лицето му доби цвета на стрида. — Не разбирате ли? Затова наех онези да откраднат трупа. Когато се събудих вчера сутринта, жена ми беше включила телевизора и каза „Някой е убил онази клюкарка.“ Помислих си „Господи, предишната вечер я чуках, сега е мъртва и чия ДНК ще намерят? Моята. И жена ми ще разбере, че съм я чукал.“ Паникьосах се, опитах се да измисля нещо — какво можех да направя? Един от доставчиците ми има връзки с разни гангстери, така че му се обадих и му казах, че трябва да ме измъкне от една бъркотия. Струва ми цяло състояние, но докопах проклетия труп.