Сянка по стъклото
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сянка по стъклото». Краткое содержание книги:
Потокът най-после отслабна и Каран се огледа. Беше в морето, на поне сто разтега от брега. Едва събра сили да стигне до сушата в мрака. Изджапа по едно поточе към мочурливата гора и за миг отново долови съгледвача, когото бе усетила под стената на крепостта.
Бе прекарала под земята целия ден. Мъглата превръщаше мъглявината-скорпион в небето в размито червено петно. Каран газеше в блата, плуваше по толкова плитки потоци, че коремът й остръргваше тинята, и чак след полунощ, убедена, че е заличила следите си, пропълзя в тръстиките.
Уелмите вече тичаха от десетина тайни прохода, самият Игър докуцука до отточния канал на клоаката — но Каран се уви в мокрото си наметало, заспа и сънува празник в далечна земя.
Тя не се бе заблудила за съгледвача, който бе проникнал през илюзията на Мейгрейт. По точно съгледвачка — казваше се Талия и бе старшата помощничка на Мендарк, когото Игър мразеше и от когото Лиан се плашеше. Талия бе дошла да проучи какви предпазни мерки е взел Игър, но не се натъкна на Каран и Мейгрейт по случайност — научи за тях от контрабандистите.
Талия беше висока и привлекателна, но в момента бе цялата в кал, в черната й коса се бяха заплели клечки и водорасли. От три дни лежеше в скривалището си. Видя тръгването на Игър, проникването на Каран и Мейгрейт в крепостта и гневното завръщане на владетеля на Физ Горго. Дори извън крепостта почувства трептенията от енергията, която Мейгрейт насочи срещу противника си толкова безогледно. Това я накара да умува дълго.
Тъкмо се накани да тръгне и от обърнатата към морето страна на твърдината, недалеч от скривалището й, долетя грохот. Талия забърза натам и завари мощния порой все още да се излива от разбития шлюз. Повървя край брега и се притаи навреме, когато Каран се измъкна от водата и се изгуби от погледа й в гората.
Скоро след това чу немощно пляскане, пропълзя надолу и видя един уелм да се бори с вълните в плитчините. Не се боеше от него — беше изкусна в боя и с оръжие, и с голи ръце, а можеше да си послужи и с други сили. Не се наложи да ги употреби обаче, защото съществото беше зашеметено и кървеше от поне десетина порязвания. Замъкна го в шубраците и изръмжа:
— Уелм, кого си подгонил?
Той напираше да се отскубне и не отговаряше. И без това не очакваше сговорчивост от него. Всеки уелм би предпочел да умре, вместо да предаде господаря си. Тя можеше да прибегне и до други похвати, не винаги успешни, особено срещу подобни твари, този пред нея обаче беше полумъртъв. Току-виж можеше да сполучи и с най-простичка хитрина.
— Кой ти е господар? — зададе му нов въпрос.
— Ние служим на Игър — изгъргори уелмът.
Тя го потопи в унес с гласа и пръстите си, закри очите му с длан. Допирът до кожата му я отврати.
— Аз съм Игър — опита се тя да наподоби гласа на господаря му.
Бяха минали месеци от единствената й среща с Игър.
— Ти не си моят господар.
Вторият й опит беше безупречен.
— Аз съм Игър. Какво правиш тук?
— Жената избяга от клоаката. Аз — Идлис, я преследвам. Трябва да я хвана и да върна Огледалото.
— Помниш ли името й, както и името на другата крадла?
Уелмът каза имената. Следващите му отговори разкриха малкото, което знаеше: Мейгрейт била пленена, а реликвата била Огледалото на Аакан. Твърде любопитно, но незадоволително.
— А сега спи. Забрави, че сме се срещали.
Той се отпусна по лице в калта. Талия се постара да издири Каран, но не забеляза и следа от нея в блатата. Трябваше непременно да предаде тези сведения на Мендарк.
На две левги от Физ Горго стигна до ручей, стичащ се по каменистото си русло към устието. Изми се, облече чисти дрехи и дремна неспокойно до здрач в удобния чатал на едно дърво. В будните мигове размишляваше усилено над проблема с двете крадли. Проявената от тях мощ подсказваше за появата на важна нова сила или пък за завръщането на някоя от старите, но уелмът не можа да каже нищо полезно за тях или за Огледалото, каквото и да представляваше то.
А откъде ли Игър се бе сдобил с него? Беше се настанил във Физ Горго преди много години, но едва наскоро бе започнал нападенията си в южните области. Талия си спомни как реагира Мендарк на последната му победа.
— Как го постига? — разтревожено мърмореше той, докато усукваше брадата си на тънки масурчета. — Сякаш познава враговете си по-добре от самите тях.
Толкова властният доскоро Мендарк май беше сериозно угрижен заради някогашния си съратник, върнал се като враг.