Дневникът на пирата
- Автор: Беннет Чарльз Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Чарлс Мун Бенет е роден през 1899 година в град Кентърбъри — Англия. Като прибавим и факта, че е членувал в обществото ни английските учители, това е почти всичко, което е известно за неговата съдба. За разбиранията и убежденията му обаче може да почерпим богати сведения от неговите книги. През 1934–35 година са излезли на български език романите му: „Адмирал Морган“, „Бунтовният остров“ „Педро от «Черна смърт»“ и „Двойникът на капитан Грим“, чието оригинално заглавие е „Дневникът на пирата“. Като писател Бенет има безспорен принос в развитието на морско-приключенския жанр. Романът, който предлагаме на нашите читатели, е написан в синхрон с най-добрата приключенска традиция, изпълнен с напрежение, героизъм и екзотика. Своеобразен е с това, че не романтизира пиратството, а го представя откъм неговата жестока и грозна страна. В настоящото ново издание на „Дневникът на пирата“ пропуските и грешките от предишния превод са поправени, езикът е осъвременен. Вярвам, че то ще достави удоволствие на любителите на хубавата приключенска книга.
Но като размислих, реших да продължа изпълнението на плана си. Сондърс Тъмния бе побягнал веднага, след като стреля, възможно е да не е видял, че Едноокия пада. Така или иначе, от страх да не се разкрие, че е убиец на капитан Грим, той едва ли щеше да се опита да ме издаде. Във всеки случай заслужаваше си да рискувам и аз продължих пътя си към лодката.
Когато се качих на борда на „Нападател“, до разсъмване оставаше още един час и без да ме забележи някой от вахтените (повечето от тях спяха), аз се промъкнах до капитанската каюта. Щом се озовах вътре, заключих вратата и се измих от мръсотията и потта. После изпих чаша вино и всичко това ме ободри много и ме подготви за последиците, които можеха да възникнат от моята измама.
След като проверих дали пистолетите ми са заредени, легнах облечен на койката. Опитах се да заспя, но въпреки че бях много уморен поне физически, неспокойните мисли не ми даваха мира. Отново преживях всеки миг от моето нощно приключение, от качването ми на лодката с Едноокия до момента, в който закрих от погледа си оная грозна, празна очна кухина. Събитията от нощта отново оживяха във въображението ми и аз още повече се уплаших от трудностите и опасностите, които денят положително щеше да донесе.
Най-сетне сигурно щях да заспя, ако внезапно вратата не бе закънтяла от припряно хлопане. „Отвори! Отвори!“ — долетя настойчив и гневен глас. Изпълзях от койката и извадих единия пистолет. Стиснах го готов за стрелба в лявата си ръка, промъкнах се тихо до вратата и я отворих рязко. Навън стоеше Дългия Джон.
— Значи се върна! — изсъска той, като ме видя. — Какво направи с Бърт Дебнъм?
Глава IX
НА БОРДА НА „НАПАДАТЕЛ“
Нямаше никакво съмнение, в очите на помощника гореше яростен гняв. Макар да бях въоръжен и да можех на часа да му разкрия, че Едноокия, а не Бърт Дебнъм бе намерил смъртта си на острова, все пак аз неволно се стъписах пред заплашителното му държане.
— Без лъжи — продължи той грубо, прекрачвайки в каютата. — Какво направи с Бърт Дебнъм?
— Първо затвори вратата и ще ти кажа — рекох аз, като запъхнах пистолета обратно в пояса си в знак на добри намерения. Той нетърпеливо стори същото, после се обърна отново към мен.
— Не се опитвай да ме разиграваш, капитан Грим. Вчера те предупредих, че ако пак скроиш някакъв номер на Дебнъм ще ти потърся сметка за това. Днес го няма никъде на кораба. Какво си направил с него?
— Може пък да е дезертирал — отвърнах аз, питайки кога най-сетне Дългия Джон ще прозре маскировката ми. С един скок помощникът се хвърли върху мен, вкопчи ръце в гърлото ми и започна да ме друса, както куче раздрусва плъх.
— Гад такъв — изръмжа той. — Казвай веднага! Ако си сторил нещо лошо на момчето, ще…
Действията му показваха достатъчно красноречиво какво ще направи, без да му бъдат нужни повече думи. Колкото можех по-бързо аз махнах превръзката от окото си, тъй като не исках да ме удуши. Дългия Джон се отдръпна смаян назад.
— Та това е самият Бърт Дебнъм! — възкликна той и в следващия миг стисна горещо ръката ми.
— Кажи ми какво значи всичко това? — продължи той, след като заключих вратата, за да не ни безпокои никой. Тогава му разправих какво се бе случило през нощта и защо бях решил да играя отново ролята на капитан Грим.
— Най-много ме е страх от Сондърс Тъмния — заключих аз. — Ако е видял Едноокия да пада, което изглежда вероятно, може да ме разобличи.
— Едва ли. Нали ще трябва да обясни какво е търсил нощес на брега. Освен това и той като теб няма да иска да дели съкровището с екипажа.
— Но, Дълги Джон, той не знае къде е скрито сега съкровището. Аз го зарових на друго място.
— Сигурен ли си, че не се е промъкнал обратно да те проследи? — запита помощникът. — Тогава съкровището може да е преместено още веднъж. А що се отнася до туй, дали ще те издаде, едва ли. Незабавно можем да проверим това. Аз ще се кача горе и ще свикам всички на палубата. Ще застана до Тъмния с кама в ръка, готов да го промуша, ако понечи да си отвори устата, щом те види да идваш.
Можете да си представите с какви чувства напуснах каютата четвърт час по-късно. Досега успешно бях подлъгвал екипажа да вярва, че аз съм Едноокия. Нямаше да се съмнявам в способността си и по-нататък да върша това, ако не беше Сондърс Тъмния. В случай че той се разбъбреше какво е правил предишната нощ, шансовете ми да продължа с тави измама, дори с подкрепата на Дългия Джон, щяха да бъдат незначителни.
Строили се в неравни редици по палубата, моряците се чудеха защо ги свикват толкова рано. Забелязах Дългия Джон близо до мачтата и се заоглеждах за Сондърс Тъмния, но никъде не можех да видя нито следа от него. Когато се появих, Дългия Джон пристъпи напред и отдаде чест.