Дневникът на пирата
- Автор: Беннет Чарльз Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Чарлс Мун Бенет е роден през 1899 година в град Кентърбъри — Англия. Като прибавим и факта, че е членувал в обществото ни английските учители, това е почти всичко, което е известно за неговата съдба. За разбиранията и убежденията му обаче може да почерпим богати сведения от неговите книги. През 1934–35 година са излезли на български език романите му: „Адмирал Морган“, „Бунтовният остров“ „Педро от «Черна смърт»“ и „Двойникът на капитан Грим“, чието оригинално заглавие е „Дневникът на пирата“. Като писател Бенет има безспорен принос в развитието на морско-приключенския жанр. Романът, който предлагаме на нашите читатели, е написан в синхрон с най-добрата приключенска традиция, изпълнен с напрежение, героизъм и екзотика. Своеобразен е с това, че не романтизира пиратството, а го представя откъм неговата жестока и грозна страна. В настоящото ново издание на „Дневникът на пирата“ пропуските и грешките от предишния превод са поправени, езикът е осъвременен. Вярвам, че то ще достави удоволствие на любителите на хубавата приключенска книга.
— Мъртъв е. Намерихме ви вкопчени един в друг за гърлата така здраво, както мида се прилепя за скала. Отначало помислихме, че и двамата сте мъртви, но, слава богу, честният беше останал жив.
Значи в края на краищата аз бях победил! Тази мисъл ми даде сила да се привдигна на лакът и да се огледам.
— Да — продължи капитан Хадфийлд. — Едва успяхме да откопчим пръстите му от гърлото ти, а още по-трудно ни беше да изтръгнем твоите пръсти от неговото гърло. Клетникът! Оставихме го там, където беше паднал, а теб пренесохме до това изворче, за да можем да те свестим.
— Бих искал да го видя — едва успях да промълвя.
Мина известно време, докато възвърна силите си дотолкова, че да мога с чужда помощ да се върна на мястото на този ужасен двубой. Погледнах мъртвия си враг и ми стана жал, че толкова смел и изкусен в боя човек е бил обикновен пират. И като си спомних как едва не бях останал и аз пират завинаги, отправих благодарствена молитва, че съм се избавил от този кръвожаден занаят.
Постепенно се сетих, че мястото ми е познато. Да, ето всички ориентировъчни знаци, които бях запаметил! По ирония на съдбата Даго бе водил последния си бой там, където беше заровено съкровището му, а трупът му лежеше на няколко ярда от мястото, където беше скрито неговото придобито по нечестен път богатство.
Има още малко да се добави. С ходатайството на сър Бенджамин Уолпоул аз получих офицерски чин в английската флота и работих достойно за унищожаването на пиратството във водите около английските колонии. След известно време се пенсионирах и сега се ползувам с добро име в графството.
През време на службата ми във флотата и след уволняването ми аз правех всичко възможно, за да изкупя злините, които бях причинил като пират. Същото правеше и Дългия Джон, който завърши живота си, биейки се храбро под червения кръст на Англия19. Но ако някога почувствувам склонност да се възгордея от сегашното си благополучие или изпитам прекомерно задоволство от даренията, които направих за благотворителни цели, няма да е нужно много, за да си възвърна подобаващата скромност, защото достатъчно е само да си спомня за дните, когато плавах под пиратското знаме на ония кървави кораби.
19
На английското национално знаме е изобразен червеният кръст на свети Георги, смятан за покровител на страната. — Б. пр.