Дневникът на пирата
- Автор: Беннет Чарльз Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Чарлс Мун Бенет е роден през 1899 година в град Кентърбъри — Англия. Като прибавим и факта, че е членувал в обществото ни английските учители, това е почти всичко, което е известно за неговата съдба. За разбиранията и убежденията му обаче може да почерпим богати сведения от неговите книги. През 1934–35 година са излезли на български език романите му: „Адмирал Морган“, „Бунтовният остров“ „Педро от «Черна смърт»“ и „Двойникът на капитан Грим“, чието оригинално заглавие е „Дневникът на пирата“. Като писател Бенет има безспорен принос в развитието на морско-приключенския жанр. Романът, който предлагаме на нашите читатели, е написан в синхрон с най-добрата приключенска традиция, изпълнен с напрежение, героизъм и екзотика. Своеобразен е с това, че не романтизира пиратството, а го представя откъм неговата жестока и грозна страна. В настоящото ново издание на „Дневникът на пирата“ пропуските и грешките от предишния превод са поправени, езикът е осъвременен. Вярвам, че то ще достави удоволствие на любителите на хубавата приключенска книга.
— Стига Даго да не го е отмъкнал оттам — подхвърли помощникът. — Аз винаги съм подозирал, че Тъмния е шпионин на Даго, и предполагам, че именно от него адмиралът е узнал за заговора на Едноокия да го убие.
— Ако Тъмния знае къде е съкровището, той ще бъде готов да измами Даго така, както измами капитан Грим. Не, Джон, каквото и да казваш…
Разговорът ни бе прекъснат от силна врява откъм носа. Пиратите се втурнаха натам и от виковете „Бой! Бой!“ разбрахме каква е причината. Сбиванията при управлението на Едноокия не бяха рядкост, при единственото условие, че няма да се вади оръжие без разрешението на капитана. Любопитни да видим кои се бият, двамата с Джон се приближихме до края на кръга от зяпачи и надникнахме над главите на моряците.
В пространството, оставено от зрителите, се въртяха двама души, съблечени до кръста. От една резка под окото на единия течеше обилно кръв и за мое съжаление видях, че това е Веселушко Прайс. Противникът му, нисък, набит човек на име Сюъл, се славеше като боец, който си служи добре с ръцете, и ужасно се страхувах, че Веселушко Прайс ще си изпати много.
— За какво е всичко това? — попитах Тафи, който наблюдаваше двубоя и шумно аплодираше всеки сполучлив удар. — Та нали Сюъл не обича да влиза в разпри?
— Прав сте, сър, и не е виновен той за сегашното сбиване. Всичко е заради тоя бесен пес Веселушко Прайс. Разсърдил се за нещо, казано от Сюъл по адрес на Бърт Дебнъм, който е дезертирал, и докато разберем какво е станало, той се нахвърли върху Сюъл като дива котка. Браво, отличен удар, Сюъл! Обзалагам се, че му е разклатил няколко зъба.
Сърцето ми се сгря, като си помислих за верността на Веселушко към мен, която го бе накарала да защити честта ми, въпреки че и той самият вероятно е смятал, че съм дезертьор и крадец, и реших да го посветя в тайната на дегизировката си колкото можех по-скоро. Ала ме болеше, като гледах как страшно го налагаше противникът му. Сюъл беше от най-добрите моряци на кораба, не толкова избухлив и безпощаден като повечето хора от пиратския екипаж. Но тъй като бе нападнат, наистина не можех да го упрекна, че налага така свадливия Веселушко.
Бух! С окървавено лице Веселушко Прайс продължаваше да връхлита с ненамаляваща храброст срещу якия си противник, но получи юмрук право между очите. Полузашеметен, все пак инстинктивно се наведе и така избегна един яростен замах на левия юмрук, с който щеше да бъде окончателно сразен. Докато наблюдавах двамата, единия бърз и безразсъдно смел в атаките си, но без сила и държеливост, а другия бавен, но силен и жилав, способен да търпи безкрайно и винаги да отговаря с двойно повече, си спомних за боя между малък териер и булдог, който бях наблюдавал някога. Териерът беше много храбър и твърдо решен да победи. Но въпреки смелостта, бързината и решителността си той нямаше никакъв шанс срещу огромната сила на булдога и когато боят свърши, трябваше да бъде отнесен, облян в кръв от многото рани и неспособен да се държи на крака.
От минута на минута ставаше все по-ясно, че Веселушко Прайс ще има голям късмет, ако избегне подобна участ. Той непрекъснато и настойчиво се хвърляше смело върху противника си, но всеки път биваше отблъсван със страшен удар. Най-после стана очевидно дори за самия него, че никога не ще може да победи, докато оръжие му бяха само юмруците. След един жесток удар, който го повали на палубата, той остана там, но продължаваше да гледа предизвикателно нагоре с полуотворени очи.
— Стига ли ти? — запита Сюъл, надвесил над него запъхтян широките си гърди. Подобно на мнозина други, които не избухват лесно, влезеше ли в бой, той обичаше да го завърши докрай.
— Вземаш ли си назад думите, които каза за приятеля ми? — попита Веселушко, почти разплакан, но все още не-победен.
— За приятеля ти казах само това, което искрено мислех — отвърна Сюъл спокойно, — и нямаше защо да се нахвърляш като бесен върху мен. Но ако вече си удовлетворен, аз ще…
Като се изправи на крака, Веселушко го прекъсна. Той се олюляваше малко, замаян от слабост, но погледът, който хвърли към Сюъл, все още беше изпълнен с гняв. Плъзна ръка към колана си, като че търсеше оръжие.
— С твоите юмруци ти си по-силен от мен — каза той прегракнало, — но аз още не съм победен. Предупреждавам те честно и откровено, че ще се хвърля върху теб с нож в ръка, ако не си вземеш назад думите, които каза за Бърт Дебнъм.