Дневникът на пирата
- Автор: Беннет Чарльз Мун
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на пирата». Краткое содержание книги:
Чарлс Мун Бенет е роден през 1899 година в град Кентърбъри — Англия. Като прибавим и факта, че е членувал в обществото ни английските учители, това е почти всичко, което е известно за неговата съдба. За разбиранията и убежденията му обаче може да почерпим богати сведения от неговите книги. През 1934–35 година са излезли на български език романите му: „Адмирал Морган“, „Бунтовният остров“ „Педро от «Черна смърт»“ и „Двойникът на капитан Грим“, чието оригинално заглавие е „Дневникът на пирата“. Като писател Бенет има безспорен принос в развитието на морско-приключенския жанр. Романът, който предлагаме на нашите читатели, е написан в синхрон с най-добрата приключенска традиция, изпълнен с напрежение, героизъм и екзотика. Своеобразен е с това, че не романтизира пиратството, а го представя откъм неговата жестока и грозна страна. В настоящото ново издание на „Дневникът на пирата“ пропуските и грешките от предишния превод са поправени, езикът е осъвременен. Вярвам, че то ще достави удоволствие на любителите на хубавата приключенска книга.
— Какво правиш! — изгърмя гласът на капитана и той ме удари с дръжката на пистолета така жестоко, че паднах на палубата зашеметен. Веселушко Прайс и Лен Григс като добри приятели застанаха до мен, но въпреки това чувствувах, че моята намеса щеше да ми донесе смърт. През замъглени очи видях как Едноокия измъкна втория си пистолет и този път го насочи към мен.
Затворих очи, като че ако не гледах насочения пистолет, можех да попреча на куршума да полети по смъртоносния си път. Ала гърмеж не последва. Учуден, че съм още жив, аз отново отворих очи и видях, че Дългия Джон развалено шепне нещо на пиратския главатар.
Какво му бе казал Дългия Джон, така и не узнах. Дали заплашваше Едноокия, спореше с него или го придумваше, не мога да твърдя. За моя изненада, примесена с облекчение, пиратският капитан пъхна пистолета обратно в пояса си, скръсти ръце и ме загледа строго.
— Малцина са се месили в работата ми и са оставали живи — каза той. — Но досега ти ми беше полезен, а може и занапред да бъдеш. Само не дръзвай да ме дразниш пак, ако ти е скъп животът.
Като обгърна всички наоколо със заплашителен поглед, капитан Грим напусна палубата, оставяйки подире си недоволно гъмжило, което ругаеше невъздържано капитана, но не смееше да му се опълчи открито. Когато двамата помощници разпратиха хората по задачите им — да преглеждат такелажа и други подобни работи, — Сондърс Тъмния се промъкна боязливо до мен.
— Благодаря ти, друже, за това, което направи преди малко. Никога няма да го забравя. Колкото до оня гад долу… — и той махна неопределено с палец към капитанската каюта, — … камата ми ще го намери, па макар и самият дявол да го закриля.
Този човек не ми се нравеше и се опитах да прекъсна разговора. Но той продължи да говори, като премесваше проклятията си по адрес на Едноокия с разни тайни планове за отмъщение и решителни закани да му отнеме съкровището на Даго.
— Ако страхливците на този кораб само ме послушат друже, което няма да сторят, понеже са по-скоро баби около корито, отколкото пирати, ще обесим Едноокия на мачтата и ще подкараме кораба с пълна скорост към мястото, където е заровено съкровището. Запомни ми думите: ако Даго не се е удавил, в което почти съм сигурен, тъй като е обречен за бесилка, той ще търти за златото си по-бързо, отколкото напитка се стича в гърлото на моряк. Няма да се успокои, докато не смени мястото на съкровището си.
— Но хората няма да те послушат, тъй че каква е ползата от тия приказки — прекъснах го аз, отегчен от монолога му. Той смигна хитро три-четири пъти, потупа мрачно носа си и продължи:
— Капитан Грим не е толкова глупав. Той знае, че ако Даго е жив, веднага ще побърза да провери дали съкровището му е на мястото си. Тъй че ще видиш: щом намери оная карта, Едноокия ще се качи на палубата и ще промени курса ни. А после, когато спуснем котва…
Той млъкна внезапно, защото помощникът надигна глас: викаше пленниците от някогашния екипаж на „Нападател“. Двама от тях прати долу в каютата на Едноокия.
— Ето на — извика тържествуващо Тъмния. — Вика ги долу, за да ги разпита за картата на скривалището на Даго, да види могат ли да му дадат някакво указание къде се намира то. Ако открие картата, веднага ще се залови да търси това съкровище. А когато слезе на брега, и аз ще сляза след него и ще видя дали и той не е смъртен като всички нас.
И наистина след по-малко от час Едноокия се появи на палубата; всяка чертица на лицето му изразяваше задоволство. Той се разпореди корабът да поеме нов курс и докато Тъмния помагаше да се извърши маневрата, ме удостои със заговорническо кимване.
Късно вечерта съгледахме земя. Дългия Джон, който в това време стоеше до мен, каза, че и по-рано е ходил там и че това е остров, използуван понякога от пиратите като място за срещи. Когато го попитах известно ли му е дали капитан Грим е намерил картата за съкровището на Даго, Дългия поклати глава със сериозен вид.
— Но ако я е намерил, няма да иска да дели плячката с нас. Или ще слезе на брега сам и ще се опита да прехвърли съкровището на друго място, или ще вземе със себе си един-двама от екипажа и тях ще накара да го преместят. Жал ми е за нещастниците, които ще избере.
— Защо? — попитах наивно аз.
— Нямаше да питаш защо, момче, ако познаваше капитана така, както го познавам аз. Сигурно ще вземе със себе си двама души, за да издирят съкровището. Можеш да заложиш душата си, че ако успее, никой от тях няма да се върне с него тук. Едноокия не възнамерява да дели това имане.