На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

От вана излезе млада жена на около двайсет и пет годи­ни. Беше изключително привлекателна и... в напреднала бре­менност.

-      О, Господи - не се сдържа Кастил. - Това вече не го очаквах. Да си забравил да ни кажеш нещо за последното си посещение тук, Едуард?

-      Сигурно си спомняш Хюго Кастил - обърна се Чейс към младата жена. - Много тъп белгиец, без никакви маниери.

Шейла се усмихна.

-      Разбира се, че си го спомням. Макар, че тогава има­ше... - Тя прехапа горната си устна. - Мустаци?

- Да, всички се радваме, че ги махна.

-      Бонжур. - Кастил се поклони леко. - И поздравления! Разбирам, че си се омъжила след последния път, когато се видяхме.

-      За чудесен мъж - отвърна тя с грейнал поглед.

На Нина ѝ се стори, че Чейс за миг се сепна, преди да се съвземе и да продължи да ги представя един на друг.

-      А това е Хафез - рече той, - който е бивал и по-добре...

-      Само една драскотина! - възрази иранецът.

-      ... и най-важната жена в живота ми в момента, д-р Нина Уайлд.

Шейла хвърли възхитен поглед на Чейс.

-      Вие сте женени?!

-      Не! - извика Нина.

-      По дяволите, не можа ли да го изречеш още по-бързо? - каза Чейс с престорено обиден глас, преди да се обърне отново към Шейла. - Не, аз съм бодигардът ѝ. А, както бог сам вижда, тялото ѝ се нуждае от много пазене.

-      И искаш да я заведеш при Фейлак Хаджар? - попита Шейла. - Тогава ще са необходими още повече бодигардове.

-      Не искам да я водя при него, ние току що избягахме от приятелчетата на този мръсник. Но той отвлече шефката ми. Трябва да я спасим.

-      Ще ви отнеме час, за да стигнете там - каза Шейла. - Може и повече. Имам радиоскенер в колата; наоколо е пълно с полиция и военни. Заради вас ли?

-      Хм, да. - Чейс прокара ръка през косата си. - Предиз­виках катастрофата на един влак. Или дори на два.

-      О, Еди! - Тя го плесна през ръката. - Ти си чудесен чо­век и оценявам всичко, което си направил за семейството ми... Но да причиняваш такива щети всеки път, когато дойдеш тук?...

-      Хей, няма пострадали цивилни! - възрази той. - По всяка вероятност. Сигурен съм, че машинистът е скочил и е добре...

Шейла поклати глава раздразнено, после вдигна очи към Нина.

-      Разрушава всичко, до което се докосне! С десет годи­ни е по-голям от мен, а се държи както малкия ми брат се отнася към играчките си.

Нина кимна разбиращо и попита със закачлив тон:

-      А откъде познавате Еди? Той непрекъснато повтаря, че никога не е бил в Иран. Официално.

-      Семейството ми - нека го кажа по-меко - не е приятел­ски настроено към сегашния режим - отвърна Шейла. - Така че оказахме малко помощ при тайните операции, изпълня­вани от... - тя се усмихна на Чейс и на Кастил, - определени джентълмени.

-      Като например саботирането на завода в Арак - усмих­на се Кастил.

Чейс се закашля.

-      Класифицирана информация! - сряза го той. Усмив­ката на Кастил помръкна.

-      Както и да е - продължи Чейс нетърпеливо, - трябва да тръгваме. Хюго, двамата с Нина преместете Хафез на задната седалка. Шейла, носиш ли медицински принадлежности?