На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

-      Хюго! - Чейс изпусна въздишка на облекчение. - Типично за теб, тръгвам да те спасявам, а ти ми губиш времето!

-      Познаваш ме, писна ми да те чакам да...

-      Не мърдай! - разнесе се остър глас зад Чейс.

Чейс и Кастил размениха погледи и белгиецът наведе очи. В отговор Чейс леко, почти невидимо кимна.

-      Свали оръжи...

Чейс рязко приклекна и в същия миг Кастил стреля. От отсрещния край на коридора се чу вик, последван от падане на тяло. Чейс погледна и видя един войник, който се беше свлякъл до стената.

-      Уж си дошъл да ме спасяваш, а излиза, че накрая аз те спасих - ухили се белгиецът.

-      Стига, да не предизвикваме съдбата - изправи се Чейс. - Къде е Нина?

Лицето на Кастил помрачня.

-      Не знам, не съм я виждал. Онзи капитан я отмъкна в своето купе. А Хафез е ранен, простреляха го.

-      Къде?

-      В крака.

-      Не, къде е, къде е?

Кастил се обърна и посочи към предната част на влака.

-      Нататък, хайде!

Те изтичаха до първия вагон. Хафез продължаваше да лежи на пода.

-      Еди! - Лицето му се сгърчи от болка. - Радвам се, че те виждам! Как успя да...

-      Чу ли експлозиите?

- Да.

-      Ето по този начин. А къде е Нина?

Хафез посочи с пушката си.

-      Мисля, че е в купето в края на вагона, но малкият гадняр, който ме простреля в бедрото - той погледна към ране­ния си крак - го пази. И Махджад сигурно е вътре.

Чейс бръкна в един от джобовете си и извади малко сто­манено огледало; нагласи го под такъв ъгъл, че да вижда от­срещния край на коридора. Както беше очаквал, движение­то привлече няколко изстрела, но в краткия миг преди да дръпне назад ръката си видя каквото му бе нужно.

-      Само един е, в последното купе, приведен ниско. - Той кимна към Кастил. - Ще се заемеш ли?

-      Поемам отсрещната страна.

-      Аха. Получаваш последното лошо момче вместо мен. Аз ще се заема с отсрещната страна. - Чейс се приготви да скочи и да заеме позиция за стрелба. Така щеше да има по-добър ъгъл, но пък и щеше да е изложен на по-голяма опасност.

-      Готови? - погледна го Кастил и вдигна пушката си.

Чейс кимна и направи същото.

-      Бой до край!

-      Бой до край! - повтори Кастил.

Чейс се изправи и дръпна лоста за аварийно спиране.

Целият влак се разтресе при удрянето на аварийните спирачки, колелетата заскърцаха върху релсите. Чейс се при­готви и изчака да машината да забави...

-      Сега!

Кастил се показа иззад ъгъла и се прицели. Войникът, зашеметен от внезапното спиране, го забеляза, излезе от ук­ритието си и даде един изстрел. В същия момент Чейс из­скочи и се притисна в отсрещната стена, отвличайки внима­нието на жертвата си.

Пушките на двамата бивши командоси изгърмяха едно­временно. Войникът се олюля и падна назад като парцалена кукла.

Чейс чу писъка на Нина.