На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

-      Достатъчно - каза Хаджар. Нежен звън от компютъра върху бюрото привлече вниманието му и той се усмихна. - Госпожице Фрост, обажда се баща ви. Бихте ли застанали пред камерата? - Пазачът ѝ я побутна напред. - Благодаря. Изведете го оттук. - Другият иранец повлече Волгин по пода като чувал брашно.

Хаджар натрака нещо на компютъра, след което завъртя червения си кожен стол към огромния екран. Той показа об­раза на Кристиан Фрост в офиса му в Равнсфйорд. Очите му трепнаха.

-      Кари! - извика той.

-      Господин Фрост - обади се Хаджар, преди тя да е ус­пяла да отговори, - толкова се радвам, че най-накрая се свързахте с мен. Мислех си, че животът на вашата дъщеря ще е по-важен за вас от бизнес графика ви. - Той пусна една самодоволна усмивка.

Фрост го изгледа с върховно презрение.

-      Кари, добре ли си? Този... човек нарани ли те?

-      Добре съм за момента - отвърна тя.

-      Какво става с артефакта? Ами д-р Уайлд?

-      Д-р Уайлд беше арестувана от ирански военни и ще бъде обвинена за нелегална търговия на антики - намеси се Хаджар, - както и за съучастие в убийството на няколко вой­ници. Колкото до артефакта... това вече не е ваша грижа.

-      Колко искаш, Хаджар?

Иранецът се облегна в стола си.

-      Директно на въпроса, разбирам. Много добре. За да върна дъщеря ти, искам един милион щатски долара.

-      В добавка към десетте милиона, които вече съм пла­тил за артефакта? - изръмжа отсреща Фрост.

-      За по-голяма експедитивност можеш да ги трансферираш по същата сметка - каза Хаджар самодоволно.

-      А артефактът?

-      Както казах, той вече не се продава.

-      Дори и срещу още десет милиона?

Настъпи дълга пауза, преди Хаджар да отговори, алч­ността му очевидно беше на път да преобърне плановете му.

-      Не, дори и срещу толкова - произнесе той най-накрая с очевидна неохота.

-      Петнайсет милиона.

Иранецът трепна. Обърна се леко и погледна Кари.

-      Ти оценяваш това... това парче метал по-високо от соб­ствената си дъщеря?

-      Бих предложила двайсет - каза му тя.

От големия екран лицето на Фрост трепна от чувство на гордост, преди отново да заприлича на каменно.

-      Двайсет милиона тогава.

Хаджар бе загубил дар слово, очите му се местеха от Кристиан Фрост към дъщеря му и после обратно.

-      Не! Не, артефактът не се продава на никаква цена. Де­сет милиона долара за дъщеря ти, това е единствената сдел­ка, която съм готов да сключа. Обади ми се след един час, за да потвърдиш трансфера. Един час! - Той отново се завъртя и тракна няколко пъти по клавиатурата на компютъра, при­ключвайки разговора, преди Фрост да успее да отговори.