![На лов за Атлантида [calibre 2.62.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/8/5/na-lov-za-atlantida-calibre-2-62-0-download.jpg)
На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]». Краткое содержание книги:
Стомахът ѝ се сви.
- Гади ми се. Боже, не знам дали мога да го направя...
- Хей, слушай. - Чейс я хвана за ръката. - Знам, че можеш. Ти си археолог, нали? Сигурно си копала тиня и си виждала какви ли не ужасяващи работи, прав ли съм?
- Да, но...
- Тръбата не е чак толкова дълга. Петдесетина метра, след това преминава в шахта. Там има стълба, ще се качиш по нея. Можеш да го направиш.
- Ами ако горе има някой? Ами ако...
- Нина. - Той стисна ръката ѝ. - Работата ми е да се грижа за теб. Ако преценя, че си в опасност, не бих те пуснал.
- Но ми даде оръжие.
- Ами... няма нищо сигурно, нали? - Тя не изглеждаше убедена. - Веднага щом изключиш тока, който минава по оградата, Хюго и аз ще сме вътре за по-малко от пет минути. Планът е прост - влизаме, шибваме един в муцуната на Хаджар, спасяваме Кари и готово.
- Удар в муцуната едва ли ще реши проблема - възрази тя.
- Хей, ако успеем... Както и да е, ще държа връзка с теб по радиостанцията. Освен това разполагаме с план на сградата - ще ти кажа точно къде да отидеш. Когато го направиш, просто се скрий и ще си в безопасност. Повярвай ми.
Нина върза косата си и провря глава в тръбата.
- Нямам голям избор, нали?
- Това е... по-добре от нищо - каза Чейс и включи радиостанцията. Ще ти помогна да влезеш. И ще проверим радиовръзката. - Той подложи ръце като стъпало и я побутна навътре.
Радиостанцията му пропука.
- Не си и помисляй да ме хващаш за задника.
- И през ум не ми е минавало - каза Чейс, вдигайки преценяващо вежди, докато тя се пъхаше в тръбата. Той я тласна навътре и тя изчезна в смърдящата ѝ паст.
С фенер в протегнатата си напред ръка, Нина запълзя. Беше тясно, но достатъчно да се провира. Спря за миг и присви очи. В далечината не се виждаше нищо, освен тъмнина.
- На бас, че Лара Крофт не е пълзяла в подобни одежди - промърмори тя, преди да започне мъчителното изкачване.
Кари наблюдаваше как чувството за безсилие обхваща Хаджар, докато чакаше Куобрас да му се обади и барабанеше с пръсти по бюрото. Не приличаше на човек, свикнал да чака.
- Фейлак - произнесе тя, - трябва да използвам тоалетната. Може ли?
- Още не - побърза да отговори гардът, но Хаджар махна с ръка презрително към вратата. Кари се изправи.
- Няма да ти сваля белезниците - промърмори мъжът, докато я извеждаше от стаята.
- Как се справяш? - попита Чейс през пукота на статичното електричество.
- О, идеално - проехтя гласът на Нина. - Нямам търпение да го опиша в Международното списание по археология.
По слушалките отново се чу пукане, този път по-силно:
- Страхотна си. Виждаш ли вече края?
Тя насочи лъча на фенерчето напред.
- Струва ми се, че... да! Виждам го! Освен това чувам нещо. - Нина се опита да определи шума. Нещо като съскащо боботене... сякаш течеше вода по тръба! О, по дяволите!
Тя се сви и замръзна, когато петнайсетина литра студена вода се изляха по тръбата и я измокриха.
- Ама че гадост!
Веселият отговор на Чейс не оправи настроението ѝ.
- По-добре ли се чувстваш? - попита Хаджар подигравателно, когато доведоха Кари в стаята.
- Има какво да се желае по отношение маниерите на слугите ти - подсмъркна тя. - Надявам се, че не съм пропуснала обаждането на Куобрас.
- Не, но ще звънне всеки момент. Така че ти се върна точно навреме. - Той направи знак и гардът я побутна към една табуретка. Волгин я погледна умолително, но не каза нищо.
- Не забравяй предложението на баща ми - напомни му тя. - Каквото и да предложи Куобрас, той може...
Компютърът издаде мелодичен звук. Хаджар изщрака с пръсти към пазача на Кари, който я удари по рамото с тежката си ръка. Тя млъкна, проследявайки с поглед как Хаджар се обръща към екрана.
За първи път виждаше Куобрас “на живо” - до този момент бе виждала само негови снимки. А и те бяха стари, от преди няколко години. Черната му коса, пригладена назад, сега бе посивяла на слепоочията, лицето му изглеждаше по- изсечено, но очите бяха все така остри, както преди.
И все така смъртоносни.
- Господин Хаджар - поздрави Куобрас. По тона му личеше, че не му е приятно да се разправя с иранеца.
- Господин Куобрас - отвърна Хаджар с пресилена веселост. - Радвам се, че най-после мога да говоря с вас.
- Имате нещо за мен - заяви нетърпеливо Куобрас.
- Всъщност, две неща! Първото е тази малка дреболийка. - Хаджар вдигна атлантския артефакт пред камерата. - Разбрах, че е бил взет от вас...
- Унищожете го - прекъсна го Куобрас. - Стопете го. Ще ви платя петнайсет милиона щатски долара при получаването на пълен видеозапис по време на унищожаването му.