![На лов за Атлантида [calibre 2.62.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/8/5/na-lov-za-atlantida-calibre-2-62-0-download.jpg)
На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]». Краткое содержание книги:
Това, че руснакът се намираше в съседната килия, не беше от голяма полза. Предателството на Хаджар го бе хвърлило в състояние на шок и само споменаването на Куо- брас го караше да изпада в паника.
Тя върна мислите си към Хаджар. Този човек играеше една изключително опасна игра, като се опитваше да накара баща ѝ да плати откуп за нея, без да знае колко голям риск поема. Баща ѝ щеше да обърне земята, за да си я върне невредима... но нямаше да се откаже от онова, което бе замислил.
Нито пък тя.
Запита се колко ли време ще продължи всичко, преди Хаджар да ги извика. По всяка вероятност сега се опитваше да се свърже с Куобрас и баща ѝ, за да предяви финансовите си претенции срещу освобождаването им.
Трябваше да използва това време, за да се опита да избяга.
- Извинете - извика тя на пазача отвън и се приближи до вратата на килията. - Имам нужда от помощ.
Мъжът се намръщи.
- Какво?
- Трябва да... нали разбирате? - Тя притисна бедра едно в друго, ръцете ѝ бяха оковани на гърба. - Да изляза.
- И?
- Ами, предполагам, че можете да ме заведете. - Пазачът отиде до вратата и плъзна очи по фигурата ѝ. - Кари направи невинна физиономия. - Моля ви!
Набитият мъж изсумтя.
- Нека помисля... Искате да разкопчая шлифера ви вместо вас и да ви помогна да се освободите от тези тесни кожени панталони... Ще се надървя, защото какво съм аз? Някакъв смотан иранец, който вижда красива руса жена и загубва ума и дума; после ще ме накарате да ви сваля белезниците, защото ще мисля с онази си работа, ще ми приложите някой трик, ще ме повалите и ще избягате. Познах ли?
Кари му хвърли раздразнен поглед.
- Можехте просто да кажете „не”...
Пазачът се изсмя и се върна на мястото си.
- Не ми плащат всичките тези пари, за да се държа като идиот. Добър опит, все пак.
Разочарована. Кари му обърна гръб. Въпросът беше какво да измисли, когато наистина ѝ се наложеше да използва тоалетната.
* **
Чейс и Кастил носеха ранения Хафез; бяха превързали крака му и сега се опитваха да избягат по-далеч от влака.
Нина нямаше представа къде отиват, нито пък какво ще правят, след като се измъкнат оттук. Телефонният разговор, който Чейс проведе, беше на арабски и при цялата бързина да напуснат влака, преди иранските военни да са пристигнали, той не беше особено разговорлив.
Теренът не беше чак толкова лош, колкото мястото, където се бяха срещнали с Хаджар, но продължаваха да напредват бавно. За щастие тук имаше повече растителност и когато Нина чу бръмченето на приближаващ се хеликоптер се намираха в прикритието на една гора, на седем-осем километра от железопътната линия.
- Къде отиваме все пак? - не се сдържа тя. - Кой е приятелят, на когото се обади? И как ще ни намери? Намираме се насред нищото!
- Еди има много приятели - успя да се усмихне Хафез въпреки болката. - Навсякъде по света.
Нина хвърли поглед на Чейс.
- Дори в Иран, където се предполага, че никога не си бил?
- Хей, аз съм известно момче - каза той и сви рамене.
- Славата му върви пред него - добави Кастил.
- Сигурна съм. Но ако ми бъде позволено да се намърдам всред вашата сплотена групичка самохвалковци, какво ще кажеш да ме посветиш в плана си?
- Ами - започна Чейс, - първото нещо, което трябва да направим, е да излезем оттук. На около километър и половина на юг има път; един човек ще мине да ни вземе оттам.
Нина огледа непознатия пейзаж.
- Как приятелят ти ще ни открие? Ти дори не знаеш къде се намираме!
- Описах му отличителните белези на местността. Лесно ще ги открие на картата.
- Нима?
- Елементарно е. След това... ще отидем и ще вземем госпожица Фрост.
- Да не би да мислиш, че знаеш къде е? - попита Кастил.
- Хаджар има малка селска къща на петдесетина километра оттук. Ще отидем и ще му кажем “здрасти”.
- Чувал съм за това място - предупреди го Хафез. - Не е лесно да се влезе там.
- Правили сме го и на по-опасни места - отбеляза Кастил безгрижно. - Като онзи път в Конго...
- Хюго - прекъсна го Чейс. Белгиецът изсумтя и млъкна.
- Нека позная - обади се Нина. - Поредната страна, в която никога не сте били официално, права ли съм?
Чейс вдигна вежди.
- Нещо такова.
Продължиха да вървят през гората. Дърветата постепенно изтъняха, разкривайки напред разбит черен път.
- Това ли е? - попита Нина.
Чейс сканира района.