Енциклопедия на шпионажа

Юрченко вярва в искреността му, особено когато Пелтън разкрива една от главните тайни на АНС — с помощта на ПОДВОДНИЦИ специалните служби на САЩ успяват да се включат в кабелите за свръзка, положени в Охотско море между Камчатка и бреговете на Далечния изток. Кодовото наименование на операцията е било АЙВИ БЕЛС.

След като си е пуснал брада, Пелтън влиза в посолството през главния вход. Юрченко му нарежда да си обръсне брадата и да се преоблече в широки работни дрехи. В този вид Пелтън с група съветски служещи от посолството се измъква от зданието и сяда в автобус, който се отправя към съветския жилищен комплекс.

На 15 октомври ФБР получава разрешение от СЪДА ЗА НАДЗОР НА ВЪНШНОТО РАЗУЗНАВАНЕ за подслушване на Пелтън. Сътрудници на бюрото монтират „бръмбар“ в служебния му телефон и в телефона на приятелката му, която живее във вашингтонския квартал Джорджтаун. Подслушвателни устройства са поставени също в квартирата и колата на Пелтън. Не се разкриват никакви улики. Както и преди това, ФБР разполага само със запис на гласа и със спомените на съветския изменник, който вече доброволно се е върнал в СССР.

Тогава във ФБР решават да принудят Пелтън сам да се компрометира с нещо. На 24 ноември той се съгласява да проведе разговор с агентите от ФБР Дейвид Фокнър и Дъдли Ходжсън, които му пускат касетата с разговора от 1980 г. със служителя на съветското посолство. Тъй като смята, че ФБР желае да стане ДВОЕН АГЕНТ, Пелтън внимателно повежда разговор за възможно сътрудничество. Той казва, че през 1985 г. е бил във ВИЕНА, но че човекът, с когото е трябвало да се срещне, не е дошъл. Съвсем небрежно Ходжсън го пита колко пари е получил. Напълно неподготвен за този въпрос, Пелтън отвръща, че не си спомня дали сумата е била 30 000 или 35 000 долара плюс 5000 долара за разходи.

Пелтън признава още, че няколко дни подред почти от сутрин до вечер е отговарял на писмени въпроси за АНС. Арестуван е въз основа на признанията му пред агентите на ФБР. Задържан е по обвинение в шпионаж и е предаден на съд. По ирония на съдбата той се съгласява „за благото на страната“ да не разкрива пред съда тайните, които е продал на руснаците и за които фактически е обвинен. Съгласява се да не използва нито едно от КОДОВИТЕ НАИМЕНОВАНИЯ на операциите на АНС, по които е работил, както и данни, които е продал на руснаците и е обсъждал с ФБР. Позволено му е да се запознае с отчета за разговора му с Фокнър и Ходжсън, макар че той е бил засекретен.

Въпреки че не съществуват доказателства освен разговора с агентите от ФБР, през 1986 г. съдът го признава за виновен. Съдията казва, че продадените от Пелтън сведения са нанесли „непоправимо зло“ на страната, и му дава 3 доживотни присъди.