Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Пенковски, Олег (1919–1963)
Офицер от ГРУ (съветското ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ) — ИЗМЕННИК, ОСТАНАЛ НА МЯСТО, агент на ЦРУ, предавал секретна информация на Съединените щати и Великобритания от април 1961 до август 1962 г. Благодарение на данните, които той предава по време на КУБИНСКАТА РАКЕТНА КРИЗА, президентът Кенеди добива представа за съветските намерения.
Син на офицер от царската армия, сражавал се срещу болшевиките по време на Гражданската война (1917–1920). Пенковски учи в артилерийска школа и през 1939 г. е повишен в звание офицер в Червената армия. През 1940 г. за кратко участва в Съветско-финландската война. По време на германското нападение над Съветския съюз през юни 1941 г. работи в политическите органи на Червената армия. Именно тогава за първи път се запознава с разузнавателната дейност. Пенковски отива като доброволец на фронта и служи през 1944–1945 г. в противотанкови части. Веднага след войната се жени за дъщеря на генерал. През 1948 г. Пенковски завършва 2-годишен курс на Военната академия Фрунзе, където научава английски. После специализира в областта на СТРАТЕГИЧЕСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ във Военнодипломатическата академия.
През 1955 г. Пенковски е изпратен в Турция като помощник военен АТАШЕ. Недоволен от поведението на началника си, той анонимно съобщава за него на турското разузнаване, което е нищо в сравнение с това, което по-късно ще направи като шпионин за Запада. Върнат е в Москва и през 1958–1959 г. учи във Военната академия Дзержински в курс по ракетни оръжия. Пенковски се надява да бъде върнат в бойна част, но го задържат в ГРУ, където планират да го изпратят като военен аташе в Индия. Антиболшевишкото минало на баща му обаче си казва думата и назначението получава друг. (Тук трябва да се отбележи, че преминаването на Пенковски на страната на Запада е обусловено от обидите и несправедливото отношение към него.)
Опитите на Пенковски да се свърже със Запада са изпълнени с разочарование. Една нощ през август 1960 г. той предава писмо на двама американски туристи в Москва и ги моли да го отнесат в американското посолство. „Имам на разположение много важни материали по различни въпроси, които са от изключителен интерес и важност за вашето правителство — се казва в писмото. — Бих искал да предам тези материали незабавно…“ Въпреки че не се е подписал под писмото, той оставя достатъчно следи за аналитиците от ЦРУ, за да разберат, че е Пенковски, който се е сприятелил с американски офицер по времето, когато и двамата са били военни аташета в Турция. ЦРУ безуспешно се опитва да установи контакт с помощта на един нервен, неопитен РАЗУЗНАВАЧ, който работи под дипломатическо ПРИКРИТИЕ в американското посолство в Москва. След това Пенковски се обръща към британски и канадски бизнесмени в Москва. Назначението му в ГРУ е офицер за свръзка между западни бизнесмени и съветския Държавен комитет за координация на научната работа. И сред бизнесмените, и сред руснаците има разузнавачи, които се опитват да използват контактите Изток — Запад. По това време Пенковски вече е полковник и работи под прикритието на Държавния комитет.
Британската Секретна разузнавателна служба (МИ–6) разбира за обръщението на Пенковски от един британски бизнесмен, който има неофициални връзки с МИ–6. Сътрудниците и от МИ–6, и от ЦРУ дълго си блъскат главата дали Пенковски не е АГЕНТ-ПРОВОКАТОР. Нещата се усложняват и от това, че ПЕТОРКАТА ОТ КЕЙМБРИДЖ по това време дълбоко се е внедрила в британското разузнаване. ХАРОЛД (КИМ) ФИЛБИ е заподозрян от някои американски и британски контраразузнавачи, които се опасяват, че Пенковски може да бъде издаден, ако се разбере за него.
Ето защо американците нямат доверие на британските служби за сигурност, но същевременно и не искат да използват посолството си в Москва за работа с Пенковски. Държавният департамент не желае дипломатическото представителство да провежда сложни разузнавателни операции. РИЧАРД ХЕЛМС — директор на секретните операции в ЦРУ, решава, че ЦРУ и МИ–6 трябва да „водят“ Пенковски съвместно. Междувременно Пенковски е предал на ГРЕВИЛ УИН — британски бизнесмен, пакет, който Уин оставя в британското посолство, и писмо, което той отнася със себе си, когато през април 1961 г. отлита от Москва.
Няколко дни по-късно Пенковски пристига в Лондон като ръководител на делегация от Държавния комитет. Западните специални служби заедно с него създават сложна система за работа. Те решават Уин, който често пътува между Лондон и Москва, да бъде АГЕНТЪТ ЗА ВРЪЗКА между Пенковски и МИ–6 и КУРИЕР между Лондон и Москва. При първия разговор с представителите на ЦРУ и МИ–6 Пенковски подхвърля, че съветският лидер Никита Хрушчов може скоро да изпрати ракети в Куба, която тъкмо е успяла да отблъсне финансирано от американците нападение. (Вж. КУБА.) Сведенията, които Пенковски предоставя за някои видове съветски оръжия и за други военни обекти и въпроси (означени с кодовото наименование АЙРЪНБАРК), изумяват американците и англичаните.