Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
След смъртта на Пенковски ЦРУ решава да извади наяве някои от разкритията му в операция ЧЕРНА ПРОПАГАНДА, която да изобличи намеренията на Съветския съюз, но без да става ясно, че източникът е ЦРУ. ПЬОТЪР ДЕРЯБИН — офицер от КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕТО на КГБ, избягал през 1954 г., е консултант на ЦРУ. Дерябин, който преди е работил за тъста на Пенковски, редактира записите от разговорите на Пенковски в Лондон и Париж. Цензурирана от ЦРУ версия на тези разговори е предадена на Франк Гибни — бивш журналист от списание Лайф и издател на Нюзуик. Гибни, който с Дерябин е съавтор на книгата „Невидимият фронт“ („The Secret World“, 1959) и пише речите на президента Джонсън, през лятото на 1964 г. получава цензурираните записи.
От СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ го уверяват, че книгата е „в интерес на нацията“, и издателство Дабълдей публикува „Докладите на Пенковски“ („The Penkovsky Papers“, 1965) — бестселър, издаден във Великобритания, Франция, Германия, Швеция, Корея и Япония. Дерябин е преводачът. Участието на ЦРУ не се афишира. В предговора на изданието от 1982 г. Гибни разкрива източника му — ЦРУ.
В книгата са засегнати най-различни въпроси за конфронтацията Изток — Запад. Там има и изречения на Пенковски, редактирани от ЦРУ, посветени на т.нар. ракетно изоставане:
Хрушчов често се хвали за съветските ракети и разпространява каква ли не пропаганда за тях. Нерядко някой нов модел ракета все още е в изпитание и може изпитанията да са се оказали пълен провал, но той както винаги говори на висок глас пред целия свят за „постиженията“ в новите видове оръжия. Хрушчов и ЦК имат за цел по някакъв начин да демонстрират съветското превъзходство в ядрената област и се стремят да го постигнат с всички възможни средства: с изстрелването на нови спътници, с ядрени взривове и т.н.
За съветската система Пенковски заявява:
Присъединявам се към тези, които действат срещу нашия прогнил двуличен режим, известен като диктатура на пролетариата или съветска власт. Да, това е диктатура, но не на пролетариата, а на малка група хора. Тя заблуждава сънародниците ми, докато те в невинността си отдават живота си за тази диктатура, без да знаят цялата истина. Вероятно никога няма да я научат, освен ако аз или други като мен не им я посочим… Присъединявам се към редиците на една нова армия, истинска народна армия. Зная, че не съм сам, ние сме много. Но все още се страхуваме един от друг и действаме поединично.
Пенковски е разговарял със западните следователи 140 часа, като е оставил 1200 страници запис. Предал е 11 ролки филм. По преценка на ЦРУ това е „най-продуктивната класическа тайна операция, проведена от ЦРУ и МИ–6 срещу съветска цел“. Другите оценки са по-малко ентусиазирани. ДЖЕЙМС ДЖИЗЪС ЕНГЪЛТЪН — ръководител на контраразузнаването в ЦРУ, нарича Пенковски „анархист и негодник, който поради някаква неясна цел се опитва да ни вкара във война с Русия“. Интересно е, че на първата среща със сътрудниците на ЦРУ и МИ–6 Пенковски предлага да бъдат разположени тактически атомни бомби, които той би могъл да задейства в случай на война, за да може веднага да бъдат ликвидирани първите съветски ръководители. Появяват се и съмнения, че може да се вярва на Пенковски. Но те се разсейват, след като става известна позицията на съветското ръководство за неговото изменничество. ИВАН СЕРОВ — ръководител на ГРУ, е понижен в чин генерал-майор и уволнен. Говори се, че се е самоубил. Уволнени са около 300 сътрудници на ГРУ и КГБ. Репресивните мерки засягат даже артилерийските и ракетните части. Писателят ДЖОН ЛЬО КАРЕ, често с цинично отношение към разузнаването, дава следната оценка на Пенковски: „Информацията, която той осигурява, а Уин препраща, несъмнено води до най-значителното морално унижение и поражение от времето на Студената война: решението на Хрушчов да изтегли вече разположените в Куба ракети.“
Представителите на западните специални служби нито веднъж официално не са обявили кой и как е предал Пенковски.
По това време във Великобритания действат най-малко двама съветски шпиони: УИЛЯМ ДЖОН ВАСЪЛ и ФРАНК БОСАРД. И макар да няма доказателства, че те са знаели за случая Пенковски, напълно е възможно до ушите им да са стигнали приказки за него и накрая те да са съобщили за поредицата подозрителни срещи между представителите на ЦРУ и МИ–6 в Лондон.
Както посочват Дерябин и Джералд Шектър в „Шпионинът, който спаси света“ („The Spy Who Saved the World“, 1992), друг съветски шпионин в британското разузнаване — ДЖОРДЖ БЛЕЙК, е можел далеч по-рано да сигнализира на Москва за Пенковски. Блейк е работил с Чарлс Чишъм в Берлин и е можел да информира руснаците, че е сътрудник на МИ–6.