Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През април 1940 г. декодировчиците вече могат да разчитат по-голямата част от германските съобщения и се появява нужда от място, където огромните усилия по разчитането на тези съобщения да бъдат превърнати в навременна, полезна разузнавателна информация. До началото на пълномащабните операции в ПБ между американците и англичаните вече е установено тясно сътрудничество в областта на дешифрирането на кодовете на Енигма (вж. СЪГЛАШЕНИЕ БРЮС). Първата делегация специалисти от американската армия и военноморския флот, изпратена от УИЛЯМ ФРИДМАН, пристига в ПБ в началото на 1941 г. Те донасят машината ПЪРПЪЛ, която използват за декодиране на японските дипломатически шифри.
Сред пристигналите в ПБ американци са полковник ТЕЛФЪРД ТЕЙЛЪР — впоследствие прокурор по военни престъпления, капитан АЛФРЕД ФРЕНДЛИ — впоследствие изпълнителен директор на вестник Вашингтон поуст, Уилям Бънди — бъдещ помощник държавен секретар, Луис Пауъл-младши — бъдещ съдия в американския Върховен съд, и Джон Оукс — впоследствие водещ журналист във вестник Ню Йорк таймс.
В началото на активната работа в ПБ работят около 1800 души (мъже и жени). С разрастването на работата се увеличават и малките едноетажни бараки. От съображения за сигурност всеки нов сътрудник се прикрепя към една работна група и вече не може да бъде преназначен в друга до края на войната. На цивилните специалисти се налага да живеят в близост до ПБ (по-голямата част от тях са настанени в тесни мебелирани стаи). Военнослужещите са разквартирувани в 2 разположени наблизо бази на Кралските ВВС. „Атмосферата там бе изумителна — пише по-късно Френдли във вестник Вашингтон поуст. — Всички бяха с висок морален дух, тъй като всеки знаеше колко голяма е ползата от неговата денонощна къртовска работа. Да, ПБ беше уникален военен обект, където човек не страдаше от дивотиите на началниците и от чувство за безполезност от безсмислена работа или нещо подобно.“
Процесът на обработка на материалите на Ултра е доста сложен. В една барака се извършва структурен анализ на прехванатите германски радиоразговори, а в съседната материалите се дешифрират и се превеждат на английски. За определяне степента на секретност там е въведена система ПРИОРИТЕТ ЗЕТ (Z), която варира от едно Z — за най-маловажните, до ZZZZZ — за най-важните съобщения. След такова сортиране материалите отиват в трета барака, където се шифроват и се изпращат на съответните получатели. (Вж. ОТДЕЛ ЗА СПЕЦИАЛНИ ВРЪЗКИ.)
Отделни характеристики на дадено прехванато съобщение, като наименования на германски военни части и съединения, имена, названия и даже серийни номера на сачмени лагери, се картотекират по азбучен ред. Картотекирането започва с една кутия за обувки и се разраства до невероятни мащаби (заема голяма стая и се обслужва от 9 жени на 3 смени). И пак от съображения за сигурност копия от картотеката се пазят във великолепната библиотека Бодлиън в Оксфорд.
След време в ПБ е монтирана и изчислителна техника. Машините БОМБА и КОЛОС изискват непрекъснато внимание и затова пред тях неотлъчно дежури оператор. В книгата си „Много специално разузнаване“ („Very Special Intelligence“, 1977) Патрик Бийзли от ЦЕНТЪРА ЗА ОПЕРАТИВНО РАЗУЗНАВАНЕ към Адмиралтейството, работил през войната в ПБ, специално споменава 1200-те жени от помощните тилови служби на Кралските ВМС на Великобритания и машините, на които те са работили:
Защо избираха именно тях за оператори на машините, до ден-днешен не е известно. Работата беше толкова монотонна и вредна — близка до затворническата, но без възможност за освобождаване предсрочно за добро поведение. Обратно: назначени веднъж за оператори, тези предани и изключително умни момичета вече нямаха никакви изгледи за връщане назад. Шансове за растеж в кариерата практически не съществуваха, всякакви контакти със сътрудниците от другите подразделения бяха забранени и затова те почти нямаха личен живот. За поддръжката на „бомбите“, както ги наричаха, отговаряха малка група техници от Кралските военновъздушни сили, чийто живот не бе по-впечатляващ или по-интересен от този на жените. Единственото признание, което получаваха тези предани мъже и жени, бе високо цененото обичайно съобщение от Уинстън Чърчил, който ги хвалеше, че „Пилетата се люпят толкова добре и без да ги кътка кокошката!“.