Енциклопедия на шпионажа

Забележката на премиера Чърчил за пилетата е точна. Тайните на ПБ са добре пазени. Единствената сериозна пукнатина в сигурността е работата на ДЖОН КЕЪРНКРОС — британски РАЗУЗНАВАЧ, който шпионира за Съветския съюз. В Парк Блечли той прехваща и декодира материали на Ултра, които предава на съветския си АГЕНТУРИСТ.

Професионалните разузнавачи често недоволстват, че Парк Блечли е превзет от аматьори, и наричат мястото Малкия кралски, тъй като голяма част от работещите в ПБ идват от Кеймбриджкия кралски колеж. Сред британските учени са Алън Минг — великолепен математик от Кралския колеж, който пренасочва усилията за разгадаване на Енигма със създаването на примитивен компютър, Ленърд Палмър, който разчита критско-микенски надписи, романистът Ангъс Уилсън — ексцентрик, който веднъж обикаля езерото на лебедите в ПБ чисто гол. Участват и преподаватели по гръцки, италиански, немски, руски и класически езици, а така също лингвисти и историци.

Командващият Кралския военноморски флот АЛЪСТЪР ДЕНИСТЪН отговаря за ПБ до 1942 г. След това е наследен от ЕДУАРД ТРАВИС — човек със здрава ръка, който управлява екипа по непознат дотогава за флота начин. Много от учените са толкова възрастни и прецизни, че офицерите по сигурността изпитват неудобство да им правят забележки — например да спазват правилата. Един ден четирима от тях успяват да напишат писмо до Чърчил, в което се оплакват, че работата им „е в застой, а в някои случаи не се върши изобщо“, тъй като няма персонал.

В отговора си Чърчил настоява пред ръководителя на Парк Блечли, известен като Си (СТЮЪРТ МИНГИС), да бъдат увеличени щатът и финансирането. Макар и ядосан от това, че учените са пренебрегнали йерархията, МИНГИС изпълнява препоръките на министър-председателя. В края на войната в ПБ работят почти 10 000 военни и цивилни.