Първият закон

Харди се облегна назад и разпери победоносно ръце.

— Най-сетне! Толкова ли беше трудно?

Лицето на Холидей обаче изразяваше безпокойство.

— Какво има? — попита Харди.

— Ами… няколко неща.

Харди изчака една минута и накрая каза:

— Да се опитвам да отгатна, или ще ми кажеш направо?

— Ще ти кажа — отвърна Холидей, извади пръста си от бутилката и отпи една глътка. — Първо, въпросната дама е омъжена, така че няма да иска да се замесва.

— Защо ли не съм изненадан? Може би няма да има друг избор. Коя е тя?

— Не мога да ти кажа. Дори на теб. Съпругът й ще… — той не довърши.

— Аха. Изобилие от добри новини. Значи съпругът й е още жив.

— О, да. Ти го познаваш.

— Познавам ли го? Как така?

— Искам да кажа, че е известен. Публична личност. Тя не може да се разкрие.

— Браво! Страхотно! Срещаш се със съпругата на известен мъж. Отдавна ли е тази връзка, ако смея да попитам? Между вас двамата имам предвид, а не между нея и съпруга й.

— Излизахме няколко месеца, но май вече всичко свърши. — Холидей вдигна рамене. — Всъщност приключи в четвъртък. Преди киното, преди вечерята, ако трябва да сме съвсем точни.

— Добре е да сме точни. Да продължим в същия дух.

Харди се изсмя дрезгаво.

— Значи в крайна сметка ти не си излизал с анонимната омъжена дама на вечеря и на кино? И следователно нямаш алиби за нощта на убийството? Това ли искаш да ми кажеш? И ако ми позволиш да вметна, можеш ли да си представиш колко много щяхме да се забавляваме с тебе, ако сега се намираше на свидетелската скамейка в съда?

— Опитвам се да ти кажа, Диз, че бях с нея поне до шест и половина. По това време Сам вече е бил мъртъв.

Харди клатеше глава, без да е много сигурен дали е на път да се отчае, или пък се забавлява. Той безспорно вярваше на Холидей — тази византийска и абсурдна история, разказана с толкова много прелюдии, бе напълно в негов стил, — но той щеше да си има сериозни недоразумения с органите на властта, ако не успееха да уточнят най-важните факти.

— Мисля, че бих пийнал нещо, Джон. Имаш ли безалкохолни коктейли. Сода? Сок от червени боровинки?

Докато Холидей ровеше зад бара, Харди внесе вътре шезлонгите и седна на едно от закованите за пода високи столчета.

— Питам само от любопитство — къде си водил на вечеря жената на тази известна личност цели два месеца, без някой да я разпознае?

Холидей впръска сода от шишето под налягане върху купчинка лед и пусна вътре лимоново резенче.

— В китайския квартал. Ние им изглеждаме еднакви. Истината ти казвам. Това е почти като да си с шапка-невидимка. — Подаде питието на Харди и добави: — Както и да е. Важното е, че Силвърман е бил мъртъв още преди да отидем да вечеряме. Прав ли съм?

— Не зная. Не разполагам с график. Разбрах от Глицки, че се е случило в края на деня, но дали е било пет или шест и половина — не зная. Няма ли да ми кажеш — поне на мен — коя е тази жена?