Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Механично сипа вътре щипка сол — Франи бе минала на калиева сол и държеше една кутия до печката — и пусна газта. Отиде до хладилника, грабна една бутилка със светла бира „Сиера Невада“ от най-горното рафтче, отвори я и отпи. За две минути наряза лук и чесън, наля зехтин, добави останал от друго ястие ориз и консерва със сардини и голяма щипка червен пипер. Хрумна му, че твърде често яде при Лу, щом и вкъщи му се дояждат от неговите лакомства, но ароматът от ястието го пришпори да побърза. Соев сос, кисело мляко и накрая едно яйце, което да свърже всичко. Когато бе готово, ястието изглеждаше ужасно, но той нямаше търпение да стигне до кухненската маса и да започне да лапа. Подозираше, че може би дори е уцелил някоя от тайните рецепти на Чуи, съпругата на Лу — атински ориз или дори, чудото на чудесата, наречено ориз на нагорещена керамична плоча „Йенлин“.
Преди да започне да яде обаче, той продължи да поддържа пламъка и пак посипа със сол дъното на тигана. Мина един–два пъти с кърпа. Вълшебният съд придоби първоначалния си вид — черен, лъскав, мазен.
Докато поглъщаше своя шедьовър на кулинарното изкуство, мислите му се върнаха — ако изобщо се бяха отклонявали — към Холидей. За страничния наблюдател провалилият се фармацевт не бе характерен представител на приятелското обкръжение на Харди. Заради пиенето, хазарта, жените. Той, разбира се, работеше като барман и се опитваше да движи заведението, което беше наследил, но това определено не бе някаква сериозна кариера. Дори само този факт го правеше по-различен. Освен това Холидей бе пренебрегвал съзнателно бившите си приятели, докато накрая ги бе изгубил до един. Бе изгорил мостовете към семейството си — солиден, провинциален род, бе отхвърлил техните ценности и бе попарил надеждите им за неговото бъдеще.
Защото самият Джон Холидей вече нямаше никакви истински надежди за бъдещето. Те бяха зачертани преди шест години, когато жена му и осеммесечната му дъщеричка — Ема и Джоли — бяха убити от шофьор, който бе профучал на червено и дори не бе намалил скоростта.
И Харди бе изгубил едно дете. В един друг свой живот той имаше син, Майкъл, който бе починал на седем месеца. Две години, след като се бе оженил за първата си съпруга, Джейн Фаулър, детенцето им бе успяло някак си да се покатери по пръчките на креватчето си и бе паднало на твърдия под. През следващите десет години, след като бракът и прохождащата правна кариера на Харди се бяха разпаднали под тежестта на скръбта, той се наливаше с „Гинес“ и работеше като барман в „Литъл Шамрок“. И той като Холидей живееше ден за ден.
Така че Харди знаеше защо Холидей бе станал такъв. Не го винеше, не можеше да го съди, не очакваше някой друг да разбере връзката помежду им. Отношенията им бяха такива, каквито са, и толкова.
Вече се беше нахранил. Мислеше за живота на приятеля си и се опитваше да си отговори на въпроса дали той в крайна сметка може да го е довел до извършването на убийство.
Холидей бе израснал в семейство от средната класа в Сан Матео. Баща му Джоузеф бе собственик на три независими и добре печелещи магазина за спортни стоки, докато в средата на осемдесетте не ги купи национална верига магазини. Майка му Даян си стоеше вкъщи с децата — Джон, по-малкия му брат Джими и двете им сестри, Марги и Мери, — докато най-малката, Мери, тръгна на градина. После се върна към учителстването.
Холидей бе учил в мъжко католическо училище, тренираше бейзбол и бягане, стана играч от „похвалното табло“ на училището — най-добрият атлет на училището за всички времена, чието име бе записано на таблото в гимнастическия салон. За известно време бе рекордьор в Западна Калифорния на дистанцията от осемстотин метра. Бе еднакво популярен сред учителите и съучениците си, а през последната година бе председател на ученическия комитет. По успех бе шести в класа си и спечели стипендия на Калифорнийския университет. Бе доживотен член на Калифорнийската асоциация на стипендиантите.
Тези постижения бяха забележителни сами по себе си, но те не говореха нищо за същината на Холидей. Между петнайсетата си годишнина, когато загуби девствеността си и трийсетата, когато се ожени, той бе един истински сексуален хищник. Първият му път беше с Ан Лърнър — тяхна съседка и приятелка на майка му, която…
Беше топъл и ветровит съботен следобед в края на пролетта. Той и тримата му най-добри приятели от училище си купуваха сода в „Сейфуей“, където ги бе откарала някоя от майките им след мача по бейзбол. На излизане срещнаха Ан Лърнър — най-младата и най-привлекателната от всичките омъжени приятелки на майка му, със сладко чипо носле и великолепна усмивка. Тя както винаги поздрави приятелски и четиримата. Всеки от приятелите на Джон признаваше, че си пада по нея — госпожа Лърнър бе единственият възрастен човек, когото момчетата споменаваха в класациите си за най-готино момиче, най-хубави гърди и тям подобни. Днес тя изглеждаше почти като тийнейджърка с дългите си крака с хубав тен, с късите бели панталонки и с пепеляворусата си коса, която се спускаше по раменете й.