Черният списък

— Излиза, че и нашият тукашен хазяин е такъв? Но той е относително млад. На колко ли е? Малко над шейсет?

— Е, и какво от това? Въпросът не е толкова във възрастта, колкото във възпитанието и в живота, който е изживял човекът, в ценностите, по които е свикнал да се ориентира.

— Да, всичко това е прекрасно, но на мен ми трябва телефон, а първият етаж е заключен. Да знаете откъде наблизо човек може да се обади по телефона?

— Можете да се обадите от нашата къща — внезапно се отзова ухажорът на Ирочка. — Телефонът е точно в стаята, където живея.

Виж ти! А пък аз бях убеден, че той не вижда нищо освен красивите очи и черните къдрици на Ирочка. Или се бях разприказвал твърде високо?

Станахме от масата и отидохме в съседния двор. Изпитвах известно неудобство, задето не знаех как да се обърна към този тип. Но още щом прекрачихме прага на стаята му, той сякаш стана друг човек. Смутената усмивка изчезна, движенията станаха уверени. Явно беше от хората, които аз наричам условно котараци. Казват, че кучетата се привързват към човека, а котките — към мястото. Така е и с хората: за едни, за да поддържат психологическия си комфорт, е важно да се намират на своя територия, а за други — в компанията на добре познати, близки хора. Аз например съм типичен пример за куче и никак не обичам да завързвам нови познанства, изобщо не обичам непознатите хора.

Белобрадият, изглежда, беше схванал, че не съм дочул името му, затова първата му работа бе да ми протегне ръка:

— Да се запознаем отново. Юрий Сергеевич Мазаев, социолог. Можете да ми казвате просто Юра.

— Владислав. Вие си изберете каквото искате умалително име. Ирочка ми казва Владик, а Таня — Дима.

— Ще си помисля — засмя се Мазаев. — Ето телефона, обадете се, без да се притеснявате.

Той тактично излезе, а аз набрах номера на служебния телефон на Серьожа Лисицин. Никой не вдигаше слушалката в кабинета му. Тогава се обадих в хотела и след известно време портиерът намери Сергей. Разказах му с две думи за посещението си в дома на Вернигора и се разбрахме след около два часа той да поразчисти хотела от излишни хора и да намери Гена от организационния комитет — същия, дето посрещнал Олга Доренко, когато закъснявала за пресконференцията. Същевременно го помолих да намери Рита и да й каже, че днес с Лиля няма да ходим на плаж, да не се безпокои.

Мазаев се върна в стаята с две чашки в ръцете.

— Слава, да пийнем по няколко капки за запознанството. Имам хубав коняк.

Така. Значи ми е избрал име. Добре де, щом трябва — ще пийнем за запознанството.

Конякът наистина беше хубав и аз го изпих с удоволствие. А, май е свестен човек този социолог. На наша територия се притесняваше, но тук, в тази стая, стана съвсем друг. Сигурен бе, че Ирочка ще остане доволна от него. Или вече бе останала?