![Танц със сенки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/5/tanc-ss-senki-bg-download.jpg)
Танц със сенки [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц със сенки [bg]». Краткое содержание книги:
— Остана съвсем малко, мой умен глупчо — подсмихнах се аз, обръщайки се към шута. — Да разберем кой от тях ни е пресякъл пътя.
— Не знам за какъв Господар говори Кли-кли, но ето какво намерих в джобовете им — Змиорката хвърли на масата два пръстена.
Взех тежкия пръстен и го повъртях в ръка. Беше във формата на клонка отровен бръшлян — гербът на Неназовимия. Такива пръстени носеха слугите му, когато изпълняваха волята на своя предводител.
— Ясно — хвърлих пръстена на масата и избърсах ръцете си.
Докосвайки златното бижу, аз за пръв път в живота си изпитах отвращение към предмет от чисто злато, и, сякаш в момента пред мен имаше цял сандък от тях, за нищо на света не бих го откраднал. Сталкон постъпва съвсем правилно, изпращайки да се пържат в ада хората, служещи на Неназовимия.
В залата влезе непознат за мен човек. Миралисса го представи, казвайки, че това е племенникът на покойния мастер Пито, мастер Квилд. Фамилното сходство беше несъмнено, с единствената разлика, че Квилд беше около двадесет години по-млад от мъртвия си чичо.
— Каква мъка, треш Миралисса! Дано боговете накажат проклетите убийци! — занарежда наследникът, кършейки отчаяно ръце.
— Ще ги накажат, мастер Квилд, може да сте сигурен — Миралисса ободряващо потупа по рамото новия собственик на хана. — Ще се погрижа злодеят, отговорен за всичко това, да не остане ненаказан.
— Благодаря ви, лейди Миралисса — Квилд кимна с благодарност на елфийката. — Такава промяна… Дори не знам какво да правя сега…
— Стражата знае ли за случилото се?
— Няма и да разбере! — отвърна ханджията. — Тези паразити могат само да прибират таксите и да вземат подкупи! А когато се случи нещо подобно, и със свещ не можеш да ги откриеш!
— Щом стражата няма не разбере нищо… Тогава по-добре изнесете телата от кръчмата, преди някой да е влязъл да ги види.
— Да… — Квилд скръбно кимна. — Да, наистина, така ще направя. Сега ще извикам помощници, треш Миралисса, и ще занесем убитите у дома, там вече жените ще ги подготвят за погребението… — пак се натъжи Квилд. — А тези двамата гадове, аз, с ваше разрешение, ще ги заровя в задния двор, близо до животните.
— Както решите, мастер Квилд.
Ханджията въздъхна тъжно и се отдалечи. Чичо допи бирата и приближи към нашата маса.
— Как е рамото? — малко виновно го попита Арнх.
— Ще ми мине като на куче. Благодарение на лейди Миралисса, която ми помогна с шаманство, след седмица ще съм като нов.
— Жалко за Гръмогласния — въздъхна Кли-кли.
— Задръж малко, зеления, не бързай да го погребваш! Може и да е още жив нашия Гръмогласен — озъби се на шута Мармота. — Хората на Неназовимия едва ли са помъкнали труп със себе си, заловили са го жив, със сърцето си го усещам.
Може да е жив… а може и да не е… Без постоянното мрънкане и мърморене на Гръмогласния в отряда веднага стана някак пусто…
Минутите се влачеха със скоростта на охлюв, случайно попаднал във винарските изби на краля и натряскал се до козирката с безплатната пиячка. Капките на времето падаха върху горещите въглени на очакването, но нито един от боговете не се опита да ускори техния бяг, превръщайки ги в дъжд, който да угаси жарта.
Квилд се върна с помощници, сложиха телата на носилки и ги изнесоха навън.
На два пъти Халас надничаше в хана. Първия път, за да съобщи, че всичко е тихо, а втория — за два бокала бира. На въпроса на Чичо, какво ще правят те с Делер с бирата на пост, безхитростният гном отговори много лаконично — ще пият. Чичо се намръщи, но не каза нищо, очевидно реши да не влиза в безполезен спор с Халас.
Алистан с хладнокръвие, на което биха завидели и особи с кралска кръв, продължи да плъзга точилото по меча си, явно искаше да го направи най-острия меч в цялата вселена. Примерът на графа се оказа заразителен и Змиорката, като измъкна едно от двете си остриета, започна да прави същото. По мое мнение, да се точи гаракско острие си беше излишно губене на време. Тесният и елегантен „брат“ без усилие би могъл да разполови елфийски дрокр, да не говорим за обикновена коприна. Попитах Чичо къде са любимият ми арбалет и ножа. Десетникът посочи с пръст към далечната маса, където беше натрупано всичкото ни оръжие.