Танц със сенки [bg]

— Сигурен ли си, че не те е забелязал? — притесни се Миралисса.

— Не, не би трябвало.

— Защо не го светна, когато ключът е бил в него? — разочаровано попита гномът.

— Трябваше да го видиш, Халас! — опита да се оправдае Медения. — Опасен тип. Имаше нещо в походката му… Щеше да разбереш, ако го срещнеш. Освен това можеше и шаман да се окаже — кожата му беше болезнено бледа…

— „Бледа“ ли каза? — подскочих аз.

— Да. Кожата му беше направо като брашно. Много бяла.

Възможно ли е това да е бил моят познат Бледния? Излиза, че на Големия пазар не ми се е привидяло и наистина съм видял него. Мисля, че тогава Ролио също ме забеляза. Дали случайно се беше оказал на пазара или специално е търсел мен — нямаше значение, ключът сега беше в него.

Хм, Бледния се оказа даже по-хитър, отколкото го мислех — не тръгна с рогата напред, а реши да изчака удобен момент, за да вземе ключа за своя Господар. Как само му беше провървяло на проклетата гадина! Шансът сам му се напъха в ръцете!

Поддръжниците на Неназовимия свършиха цялата работа на Бледния, за слугите на Господаря остана само да причакат жертвите си на тъмно място и да ги избият с лъкове, след което просто да вземат ключа. Това, което не се удаде на шамана преди хиляда и петстотин години в Планините на джуджетата, се удаде на наемния убиец тази нощ, и Господарят най-накрая ще докопа мечтания ключ в лапите си.

— Продължавай, Меден — помоли Еграсса.

— Какво да продължавам? — сви рамене Медения. — Аз не съм като Котката, да пребъде душата му в светлината, за следотърсач ставам колкото Халас за бижутер, но все пак успях да проследя този човек. Той е в огромна къща в южната част на града. Това е цялата история.

— Каква е тази къща? Къде се намира?

— Мракът го знае къде е това място! И аз като вас съм за първи път в Раненг. Едва намерих обратния път, а вие ме питате къде се намира. А и имената на тези градски улички никога няма да ги запомня.

— Но ще можеш ли поне да познаеш къщата? — попита милорд Алистан.

— Как да не мога? — реагира Медения. — Не е къща, а цял палат, и портите са едни префърцунени, с някакви птички.

— Това е добре! Сега ще им подрежем крилцата на тези птички! — Халас натъпка парчето хляб, от което отхапваше блажено, в устата си, изтупа си ръцете и хвана бойната мотика.

— Ти къде си тръгнал такъв боен? — Чичо с нескрит интерес наблюдаваше гнома.

— Как къде? — изненада се от такъв странен въпрос Халас. — Трябва да си вземем ключа обратно.

— Без дори да сме пълна десетка? И без да знаем при кого отиваме? И без да знаем числеността на охраната? И без да знаем къде в къщата крият този ключ и дали изобщо е там? Боговете да са ти на помощ, Халас! Явно доста силно са те треснали по зъбите! — занарежда джуджето.

— Сядай, Халас — тихо каза Алистан и засраменият гном, който тъкмо се канеше да започне спор с Делер, се върна на стола. — Първо трябва да разберем с кого си имаме работа и чак тогава ще влизаме в бой.