Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Танц със сенки [bg]
Танц със сенки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Танц със сенки [bg]

Электронная книга - «Танц със сенки [bg]». Краткое содержание книги:

Заровете на съдбата се завъртат, показвайки единици, и това означава, че отрядът попада в поредната неприятност, а за всички ще трябва да опере пешкира крадецът. Или героят? Или просто човекът, оказал се на грешното място в грешното време? Не, наистина, сами помислете, как може да се нарече онзи, който се напъхва между слуги на Господаря и на Неназовимия, влиза в гнездо на оси, за да вземе ключа за Портите на елфийските гробници, пресича Иселина, Пограничното кралство и стига до горите на Заграбия? А също така като по чудо избягва остриета, стрели и още множество вредни за здравето „изненади“. Как ще заповядате да го наричаме? Правилно, най-малкото глупак и самоубиец, щом е решил да се бори за Рога на дъгата. И сега, когато да се отстъпва е твърде късно, сенките се сгъстяват, обгръщат отряда и вече не е ясно къде е приятелят и къде — врагът, къде е онази неуловима граница между отговора и тайната, между живота и смъртта. В крайна сметка много хора не знаят, че танцът със сенки невинаги те води по верния път…
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 181
Перейти на страницу:

— Появихте се, да ви изгорят душите дано! — изруга той, веднага щом ни видя. — За какъв дявол се шляете, когато сте нужни тук?! Ще ви откъсна главите, мамка ви, задници! Аз ли, шибан козел да танцува върху костите ви, трябва сам да отговарям за всички?!

— Какво се е случило, Чичо? — попита Делер.

Чичо, без изобщо да се притеснява от Миралисса, започна да обяснява в достъпен за нас изказ, разбирайте по-подходящ за пристанищни докери, какво се е случило тук и какво сега трябва да направим с всичко това. От целия му монолог успях да отделя само четири повече или по-малко нецензурни думи — „в“, „на“, „вървете“, „при“.

Никой не рискува да прекъсне Чичо и десетникът, след като си изля всичко, накрая махна с ръка:

— Абе какво изобщо говоря с вас, тъпанари такива!

Граф Алистан не каза нищо за дългото ни отсъствие, но погледът му съвсем не беше ласкав.

Събитията, както се оказа, бяха приели драстичен обрат.

След тръгването ни от „Совата“ Арнх, Мармота и Фенерджията решили да се поразходят из града. На тъмните също неочаквано им се отворила спешна работа и тримата елфи хукнали да говорят с някакъв информатор за обстановката на източния бряг на Иселина. В хана останали само Алистан, Чичо, Гръмогласния и Медения, които започнали да дегустират бирата и закуските на мастер Пито, да пребъде в светлината!

Не минало и час и в кръчмата нахлули неизвестни с арбалети. Те без никакви обяснения се опитали да изпратят в светлината всички намиращи се вътре. Медения успял да дръпне Чичо от стола и десетникът вместо в сърцето получил арбалетен болт в рамото. Но мастер Пито и слугите му нямали този късмет. Нещастниците хладнокръвно били надупчени с болтове. Медения и Чичо се втурнали да се спасяват в кухнята, а Алистан, преди да отстъпи след Дивите, развъртял меч и отправил двама от нападателите, вече с изпразнени арбалети, в мрака. Да се бие с останалите нямало смисъл, срещу пуснат от упор арбалетен болт малко брони могат да противодействат, какво остава за обикновените ризи, с които били облечени тогава воините. Дивите барикадирали здравата дъбова врата на кухнята, но нападателите дори не се опитали да я разбият.

— За тях ние бяхме просто подробност, нищо повече. Щом не им се пречкахме, нямаха работа с нас — с горчивина каза милорд Маркауз.

Но Гръмогласния нямал този късмет — когато те се оттегляли в кухнята, той се намирал в другия край на залата под прицела на трима стрелци.

— Когато си тръгнаха и ние излязохме — продължи Алистан — цялата стена, до която тези копелета го бяха изненадали, беше осеяна с болтове, а на пода имаше море от кръв.

— Не виждам тялото му — кимна Змиорката към лежащите на пода трупове.

— И ние не го намерихме.

— Мислите, че са го взели със себе си ли? Но защо?

— Не знам, може би е бил още жив?

Жив? Прекалено рядко ставаха чудеса в нашия свят, за да питаем подобни надежди.

По някаква причина аз изобщо не се съмнявах, че Гръмогласния е вече мъртъв. Ако нападателите, без да им трепне съвестта, бяха убили безобидния ханджия, то задължително бяха убили и опитния воин. А тялото? Малко ли причини има да се нуждаят от тяло?

Още една непоправима загуба за отряда. Сбогом, Гръмогласен. „На ръжда доспехите миришат…“18

— Какво искаха тези хора? — обърнах се към Миралисса аз, за да се отвлека от мислите за смъртта на още един от нашите другари.

— Ключа, Гарет. Те взеха ключа. Истинска катастрофа! Днес съдбата и късметът явно ни обърнаха гръб.

— Какъв е пък сега този ключ?! — Делер, както и всички Диви, не знаеше нищо за някакви ключове. Миралисса и Алистан не бяха сметнали за необходимо да кажат на членовете на отряда за елфийската светиня.

— Без този ключ ще бъде доста проблематично да се влезе в сърцето на Храд Спайн — обясних на джуджето. — С две думи — това е важно нещо, без което няма смисъл да ходим никъде, спокойно можем да изчакаме пристигането на Неназовимия в Раненг. Няма ли ключ, няма и Рог на дъгата.

— Щтихс! — изруга джуджето на гномски и се намръщи още повече. — И как са успели да разберат за този ваш ключ?

— Кой знае? — Еграсса свали сребърния обръч от главата си и го хвърли на масата. — В човешките градове има прекалено много любопитни птички! Някой е знаел, някой се е изтървал, друг е чул и се е задействал. А ние загубихме една от главните елфийски светини!

вернуться

18

Откъс от „Прощалната песен“ — песента, с която Дивите сърца изпращат мъртъвците си.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)