Танц със сенки [bg]

— Ако исках, и десет крачки нямаше да успеете да направите — сложи на масата най-сериозния си коз елфът.

Какво си е вярно, вярно е. Ел, за разлика от Миралисса и Еграсса, нямаше познания в шаманството (магията беше работа на висшите родове сред елфийските домове и шамани), но пък стреляше прекрасно със страховития си лък, и ако пожелаеше, всеки един от нашата седморка щеше да получи стрела в окото преди Кли-кли да успее да каже „Бу!“.

— Да, ти си — кимна Змиорката и без да откъсва очи от елфийския лък, прибра дагите в ножниците. — Прощавай.

Но разкаяние в гласа на гаракеца не се усещаше.

— Похвална предпазливост — устните на Ел трепнаха в усмивка. Елфът реши да забрави за обидата, поне за известно време.

— Какво се е случило, Ел? — попита Кли-кли.

— Влезте вътре, Миралисса ще ви разкаже всичко. А после някой да ме смени… Трябва да намеря Медения.

— Че къде се е запилял през нощта? — Делер недоумяваше, както и всички останали.

— Всички въпроси към Миралисса — отвърна му елфът и се скри в сянката.

— Така, усещам, че на главите ни се е стоварила някаква гадост! — каза с горчивина Мармота и се насочи към вратата на хана.

— Какво му става на Ел? В сенките се крие, говори със загадки? — попита ме Кли-кли. — И Змиорката днес е някак странен…

— Знам колкото и ти, шуте.

— В сенките се крие! Ха! А зъркелите му светят! Дори слепец ще го забележи, а гном със сигурност! — самохвално отсече Халас.

— Не си прав — поклати глава Змиорката. — Той искаше да го забележим. Не подценявай елфа, гноме.

Халас изсумтя, подръпна си брадата и влезе в хана, но според мен не промени мнението си за способността на елфите да стоят в засада. Аз го последвах и на прага направо онемях, като едва не се забих в гърба на гнома. Само Фенерджията намери сили да подсвирне от изненада.

А имаше защо да се подсвирва! Първо, в хана се носеше направо задушаваща миризма на вино. Подът беше мокър от попилия в дъските алкохол, вонята изпълваше цялото помещение и направо ни удряше в главите. Причината за цялото това безобразие се оказа огромна бъчва на стойка, надупчена от някоя гадина с пет арбалетни болта. Цялото вино, естествено, се беше изляло на пода и кръчмата беше наводнена.

Дъбовата врата, водеща към кухнята, беше цялата надупчена с болтове, поне още толкова имаше и по стените. Повечето маси и столове бяха разместени или съборени. Но не това накара Мумр да подсвирне. До тезгяха лежаха шест тела. Единият мъртвец го познах — беше кръчмарят, мистър Пито. Другите трима, доколкото разбрах, бяха негови слуги. Последните две тела ми бяха непознати, но за разлика от бедния кръчмар и неговите слуги, убити с болтове, тези бяха изящно нарязани на парчета.

В самия център на залата, на маса, отрупана с оръжия, седяха Миралисса, Еграсса и Алистан. Милорд Маркауз невъзмутимо чистеше от кръвта батарния си меч канийска изработка, а елфите тихо говореха помежду си. Чичо седеше точно до тезгяха, стиснал халба бира в лявата си ръка. Дясното рамо на десетника беше бинтовано, а през бялата тъкан беше избила кръв.