Танц със сенки [bg]

Отговорът на този въпрос беше само един — тук ни очакваха и то ни очакваха от дълго време. Но откъде знаеха, че гномът ще го заболи зъб? Това е абсурдно! Толкова е непредвидимо! А ако не беше го заболял, никога нямаше да влезем в Раненг! А ако…

Стоп! Стига предположения. Станалото, станало. Поредната весела шегичка на старата дама — съдбата. И сега не е нужно да се изчисляват варианти какво би било, ако някой бил направил нещо друго или пък бил тръгнал в друга посока, към съвсем друго място, а да помислим как да излезем от батака и да останем в играта…

— Някой някъде е успял да докладва за нас — отговори Алистан на елфа. — Докато обикаляхме из града, бяхме като на длан. Градът не ти е полето, тук има стотици очи, които биха могли да ни видят… Сами знаете…

Знаехме. Не се доверявай на никого и се оглеждай за двама — магистър Арцивус винаги дава полезни съвети.

Змиорката стана от стола, мина през цялата зала и се надвеси над телата на нападателите. Известно време изучава лицата им, а после без каквото и да е притеснение провери джобовете и ръцете на покойниците. Ръцете пък защо?

— Без съмнение са воини — произнесе най-накрая присъдата си гаракецът.

— Че са воини, а не жреци на богинята на любовта, и сами го виждаме — изсумтя Чичо. — Интересно, на кого ли са служили тези гадини?

— Ако просто ни бяха изпозастреляли, бих предположил, че някой от благородните домове е решил да се отърве от отряда, решавайки, че техните съперници са ни наели. Тогава това би било предупреждение… — след кратко мълчание каза Алистан.

Уау, ама че предупреждение! Предупреждение е когато ти счупят пръста и обещаят следващия път да продължат с ръката, а накрая и с шията. Но когато те дупчат с арбалетни болтове, това не е предупреждение. Или благородните домове имат коренно различни предупреждения от тези на подземния свят? Само Сагот може да ги разбере тези благородници!

— Но хората от домовете не се занимават с кражби — замислено продължи милорд Плъх. — Най-малкото не и в такива мащаби, а целта на тези непознати беше именно ключът. Така че благородниците отпадат…

— И кой ни остава? — попита Змиорката, връщайки се на мястото си.

— Остават ни или привържениците на Неназовимия, или тези на Господаря. Само те биха могли да искат ключа — отвърна вместо Алистан Кли-кли.

М-да, страхотен избор. И хората на Неназовимия, и слугите на тайнствения Господар са от един дол дренки! Ще убият и ще изчезнат, сякаш изобщо ги е нямало. И е абсолютно нежелателно да се свързваш с едните или с другите, ако, разбира се, искаш да доживееш до старини и да видиш правнуците си.

Ако боговете кажат, че е невъзможно да се избегне битката и ми дадат правото да избирам с кого да си премеря силите, без колебание бих посочил чакалите на обезумелия от омраза към Валиостр магьосник. Ако някой е изненадан от моя избор, обяснявам. Поддръжниците на Неназовимия са фанатици. Те са плесента, мръсотията и плевелите на нашето кралство, и да прочистят тези плевели с радост ще се заемат Кралските пясъчници. И още един плюс в полза на избора на поддръжниците на Неназовимия: тези хора поне бих могъл да ги разбера и да предвидя действията им. Докато постъпките на слугите на Господаря, за които не се знае какво искат и към какво се стремят, са абсолютно непредсказуеми и могат като нищо да ти скрият шапката, а следователно тези хора са по-опасни от глутница побеснели вълци и тълпа поддръжници на Неназовимия.