Розата и бодилът [bg]

Тропването на предната врата накара сърцето й да трепне. До нея достигнаха високи гласове, но прекалено неясни за различаването на отделни думи.

Гуен със залитане се изправи на крака и посегна към таблата на леглото, за да запази равновесието си. Трудно й беше да се придвижва, опряна само на една ръка; ясното виждане също представляваше предизвикателство. И двете й очи бяха подути; дясното бе изцяло затворено. А и плачът определено не бе помогнал.

От коридора се чуваше значително по-добре.

— … не знаем. Това е всичко, което той каза. — Това беше гласът на дърводелеца Уилям.

— Ами Роза? — попита Мей.

— Мислех, че вече се е върнала. — Подир кратко мълчание Уилям продължи. — Лорд Екзитър е възложил на всичките си хора да я търсят. Даже е зачислил нови пълномощници.

Джолийн се появи на върха на стълбището и се сепна, защото не бе очаквала да види Гуен.

— Всичко е наред. Бил е дошъл — каза тя.

Гуен кимна и позволи да бъде отведена обратно в спалнята.

— Ти трябваше да спиш — с престорена строгост я смъмри Джолийн. — Нали така нареди докторът.

— Не трябваше да я пускам — промълви Гуен. В момента другата жена й помагаше да се отпусне върху кревата.

— Как би могла да знаеш? Ставаше дума за двореца. Можеш ли да откажеш на тях? Освен това бе поръчана за изненада. — Джолийн я зави. — Роза е млада и глупава. Най-вероятно се е сгушила край някой оръженосец, който я е почерпил с хубаво вино. Или някой барон я е качил в скъпата си карета и я е отвел в провинциалното си имение. Сигурно тя заработва цели торби със злато, докато ние се тревожим.

— Трябваше да се досетя. Но не очаквах, че ще се случи толкова скоро, защото Роза още не…

— Какво не е била? — подкани я другата.

— Още не се беше влюбила.

Джолийн притисна длан до челото й.

— Малко си топла. Ще помоля лекаря да намине отново.

Гуен понечи да отвърне, че е добре, но усети колко глупаво щеше да прозвучи.

— Нямам треска — наместо това каза калианката. — И не бълнувам. — Но не можеше да обясни, че е съзряла бъдещето върху дланта на Роза. — Просто се тревожа.

— Като всички нас. Тя заслужава да взема колана на Грю и да я нашляпам здравата. Не мога да повярвам, че може да прояви подобна непредпазливост. Трябва да знае, че по това време ще сме се побъркали от притеснение. — Джолийн се зае да намачква възглавницата и се увлече.

— Мисля, че тя има неприятности. Сериозни неприятности.

Другата кимна.

— Аз също мисля така. — И подир кратко мълчание добави — Струва ми се, че това се отнася до всички ни. А вече дори не разполагаме с Диксън, който да ни пази.