Розата и бодилът [bg]

— Какво ще кажеш, момче?

Момчето смяташе, че е отвратително от него да искат да носи подобно нещо. Но може би щеше да размисли, когато ризницата спасеше живота му.

Само че в случая нямаше време за дълги разговори. Ковачът го бе отклонил от пътя му към замъка, а Ройбън не бе могъл да откаже: ризницата му трябваше днес; един отказ би изглеждал подозрително.

— Трудно се движа.

— Ще привикнеш. Всички свикват. Скоро ще се чувстваш гол без ризница. А това е мечът ти.

Ковачът му подаде дълъг меч, прибран в ножница с нанизан колан. Ройбън бе очаквал някакво второкачествено оръжие, ръждясало и захабено. А този меч изглеждаше нов.

Хилфред тихо възкликна, когато изтегли оръжието. Бастиън действително умееше да изработва мечове, но този…

— Красив е. Не знаех, че ти…

— Не съм го изработил аз. Това е делгоска стомана. — Ковачът свали една от ръкавиците си и обърса чело. — По-голямата част от метала и готовите мечове получаваме от Трент. Планински барабонки, така им казвам аз. Калпав метал, който се нащърбва, ако замахнеш по-силно. На тамошните ковачи не им дреме, защото те гонят норма, а не качество. Само че в Делгос оръжейните майстори трябва да следят какво продават, там усилието бива възнаграждавано. Това острие е било прегъвано поне пет пъти. Аз никога не бих могъл да изработя нещо толкова здраво и остро. С такъв ръб ще можеш и да се бръснеш, когато започнеш да брадясваш. Това оръжие е закупено по поръчка.

— И защо ми го даваш?

— Така ми бе наредено.

— От кого?

— Принц Олрик.

— Принцът? А каза ли защо?

— Не.

— Ти не го ли попита?

Бастиън само го изгледа.

— На принца не се задават въпроси, момче. Той поръча да ти дам този меч, аз изпълнявам. И на твое място бих си мълчал. Най-добре е да не оповестяваш наляво и надясно, че си близък с кралското семейство, защото това може да породи завист. А един здрав побой не е начин да започнеш новата си кариера. И бъди внимателен. Не се шегувах като казах, че е остър като бръснач.

Ройбън пъхна меча обратно, възхитен от чистия звук. Остър като бръснач. Над ризницата той нахлузи табарда, грабна наметалото и новия шлем и тичешком задрънча към замъка. Тичането се оказа по-трудно и от ходенето: още не беше привикнал с нарушеното от доспехите равновесие.

Той се отправи през северната част на фоайето, сред лъскави мраморни колони, декоративни брони и подстъпите към широки стълбища. Хилфред нямаше навик да посещава двореца — вътре не се чувстваше удобно. Конюшните и складът за дърва бяха единствените места, където му беше приятно да стои. Конете се радваха на присъствието му, а дворецът бе изпълнен с жестоки, присмехулни и злобни очи. Тук се подвизаваха оръженосците и останалите като тях. Тук те бяха научили ожесточението си, вземайки пример от студения камък.

Но не всичко в двореца бе сурово…

При един десен завой Хилфред едва не се сблъска с Ариста Есендън. Принцесата възкликна задавено и леко залитна назад, притиснала ръка към гърдите си. Заради униформата си Ройбън се затрудняваше в спирането си. Въпросното забавяне не бе дълго, не повече от половин секунда, но то бе достатъчно да го накара да изглежда тромав.