Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Розата и бодилът [bg]
Розата и бодилът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Розата и бодилът [bg]

Электронная книга - «Розата и бодилът [bg]». Краткое содержание книги:

Двама крадци търсят отговори. В продължение на година Ройс Мелбърн се е опитвал да забрави жената, спасила него и спътника му от сигурна смърт. Тъй като се оказва, че Ейдриън също споделя мислите му, двамата крадци се завръщат в Медфорд, където се натъкват на напълно неочаквано посрещане — Гуен отказва да ги приеме. Тя е станала жертва на влиятелен благородник и се опасява, че Ройс не би се спрял пред нищо, за да отмъсти. С отпращането на крадците красивата калианка се надява да ги защити. Но тя не осъзнава на какво са способни двамата. Особено когато става дума за голям залог. За други, подготвящи заговор срещу кралството, уменията на крадците няма да се окажат толкова приятна изненада…
Номинирана за най-добра фентъзи книга на 2013 г. според класацията на Goodreads.com
Сред най-очаквани книги за 2013 г. според Fantasy Faction, Best Fantasy Books u Ranting Dragon
1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 125
Перейти на страницу:

— Биел си я? — попита Ройс.

— Трябваше. Клиентите не оставаха доволни от нея. Разбира се, аз зная как да бия. Никога не увреждам момичетата си. Съмнявам се, че онзи, дето я е претрепал снощи, е бил толкова предпазлив. Обзалагам се, че в този миг тя се проклина, задето е избягала от мен. Уж си има охранител, но той не могъл да направи нищо. При мен подобно нещо не би могло да се случи. Всички тук ме уважават и знаят, че ще си платят скъпо, ако посегнат на нещо мое. Почти не съм имал такива проблеми.

Усмивката на Ройс бе изчезнала; той бе присвил очи.

— Гуен е ранена? Какво е станало?

— Казах ти, един от клиентите снощи я пребил. Говори се, че тя дори не може да се надигне от кревата. Сигурно е истина, защото днес не съм я виждал да излиза. Дочух, че хубаво я бил подредил. Може би й е насякъл лицето и сега я е срам да се покаже.

Ройс бе започнал да стиска юмруци.

— Кой го е направил?

Грю сви рамене:

— Нямам представа. Спал съм, когато е станало. Неотдавна научих за случката от Уилърд. Той каза, че някакъв непознат я бил извлякъл за косите. Само че Уилърд не е от най-умните.

— Тя обърнала ли се е към шерифа? — попита Ейдриън.

Грю прихна.

— Итън не се интересува от станалото с курвите, стига да са останали живи. А ако не са, тогава от него се иска да изнесе тялото от града и да се увери, че е изплатено обезщетение. Веднъж ми се случи подобно нещо. Един Стейн, риболовец грозник, който все вони на риба. Той уби едно от момичетата ми. — Пивничарят сгримасничи. — Лоша работа, само че вече нямаше какво да се прави. А Гуен, побърканата, беше отишла да доведе шерифа Итън. Аз му казах, че Стейн е добър клиент, който винаги си плаща. То си е така. Освен това двамата вече се бяхме разбрали за обезщетението. С това всичко трябваше да свърши. Само че Гуен избяга. Тя смяташе, че Стейн смята да убие и нея. Това нямаше да се случи, разбира се, защото ние двамата с него проведохме дълъг разговор. Но и нямаше значение. Оказа се, че тя имала спестени пари. С тях си осигури съборетината отсреща.

— Разположил си се сред това място, а наричаш къщата отсреща съборетина? — попита Албърт.

— По онова време мястото отсреща беше същинска руина. Те го стегнаха. Нямам представа как; не е възможно тя да е имала толкова спестени пари. Бас ловя, че е обслужила сума ти занаятчии. Не е от значение. Важното е, че те вредят на бизнеса. Опитах се да привлека нови момичета, само че и те предпочитат да работят отсреща. По-рано изкарвах една четвърт от приходи с курви. Сега останах само с пиене и комар.

— Ами храна?

— Не предлагам храна.

Ейдриън погледна към Албърт, който се усмихна.

— Мисля си, че тогава трябваше да й хвърля още един бой. Но подозирам, че и това не би помогнало. Тя е прекалено своенравна. Някой ден това ще докара смъртта й. — Стопанинът се обърна към Ройс. — Реши ли какво искаш? Изборът не е чак толкова голям.

— Прав си. Точно сега искам да науча кой е наранил Гуен.

Грю се изкикоти.

— Подобно нещо само би докарало смъртта на някой идиот.

Ройс отново се усмихна студено.

— Определено предстои да умират идиоти.

* * *

След като излязоха от пивницата, Ройс пое наляво, обратно към занаятчийската част на града.

— Определено се движиш целенасочено — отбеляза Ейдриън. Зад тях Уинслоу подтичваше в опит да не изостава.

— Надявам се, че въпросната цел е шивач — подметна виконтът. — Ризата ми е подходяща за живот в плевня, но не и за сред тукашния вятър.

— И не си забравил, че още не сме прибрали конете си? — додаде Блекуотър.

Ройс безмълвно спря пред една ограда, която запречваше пътя край пивницата. С един ожесточен ритник той строши две дъски. Втори ритник откърти напречната.

— По-спокойно, Ройс — смаяно промълви Ейдриън. Никога не бе виждал спътника си да губи контрол по подобен начин.

Крадецът взе една от откъртените дъски и влезе в уличката.

— Да разбирам ли, че шивачът се отлага? — попита виконтът.

Ройс го сграбчи за ризата и го блъсна към стената на съседната постройка — някакъв склад, край който бяха струпани сандъци.

— Съжалявам! — побърза да каже Уинслоу. — Просто питах.

— Млъкни — нареди крадецът. Той не гледаше към виконта, а бе извърнал глава към улицата. В следващия миг на свой ред изчезна зад сандъците. Ейдриън мълчаливо последва примера му.

1 ... 33 34 35 36 37 38 39 40 41 ... 125
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)