Ръката на пророка [bg]

Джейми се наведе към нея.

— Мечтите са единственото, което си е само твое, Кат. — Усмихна се дяволито и сините му очи заискриха. — Затова ги пази грижливо. Кой знае, може някой ден да се сбъднат.

Археоложката се изчерви. Проследи погледа на Камерън към бумтящата камина и още по-силно усети топлината на горящия торф.

— Искам да ви попитам нещо — каза Джейми и отново се обърна към сътрапезниците си. Нави ръкавите на полото си и скръсти ръце. — Защо не прочетохте оная проклета книга до края, за да видите колко напред в бъдещето стига?

Изненадана от въпроса, Катлийн погледна О’Брайън за подкрепа. Том само взе вилицата си и започна да човърка един картоф в чинията си.

Тя насочи вниманието си към пилота.

— Ами… не бяхме сигурни докъде във времето… и… — Катлийн впери очи в О’Брайън. — Стига си мъчил този картоф и ми помогни!

Келнерката донесе на Том уиски и той умолително вдигна поглед към нея.

— Спаси ме от тези инквизитори, ангел мой.

Момичето се засмя, отметна кестенявата си коса от раменете си и попита другите:

— Още нещо за пиене?

— По още едно, уважаеми дами? — предложи пилотът на Катлийн и Ема.

— Естествено — изкикоти се червенокосата геоложка.

Катлийн също се усмихна.

— Какво облекчение!

След като сервитьорката се отдалечи, О’Брайън каза:

— Виж, Джейми, пророчествата на монаха започват от осемстотин и шеста година и се оказаха абсолютно верни до там, докъдето сме стигнали. Затова, струва ми се, можем да приемем, че и останалите са също толкова точни. Ами ако, да речем, предсказва епидемия, която ще изтреби всички на земята през две хиляди и двестната година?… — Изгълта уискито и избърса уста с ръка. — Не искам да чета такова нещо.

— Защо, за бога? — възкликна Камерън. — Ако знаем, че ще има епидемия, и ни е известно точното време, сигурно ще можем да я предотвратим.

Келнерката донесе напитките, ала Джейми сякаш не я забеляза.

— Разбираш ли накъде клоня. Том? В тази книга има неща, които могат да ни помагат в трудни положения. Кой го е грижа откъде е получил сведенията си Броихан? Трябва да я използваме в своя полза.

— Но ние може би не сме създадени да виждаме бъдещето — възрази Катлийн.

О’Брайън кимна.

— Точно така. Онова, което не знаем, не може да ни навреди. Спомняш ли си я тази поговорка?

Камерън го погледна, после отново се обърна към Катлийн.

— Вие двамата преподавате в престижни университети, а говорите като суеверни монаси от седемнайсети век. — Обърна се към геоложката. — Ти си естественичка, Ема. Нали разбираш какво искам да кажа?