Колосът от Маруси [bg]

Това е емоционалният портрет на една планета, чието ненормално влияние продължава да тежи върху почти угасналото съзнание на човека. Сатурн е най-безрадостната гледка в небесата. Той съответства на всяко малодушие, заченато в човешкото сърце; той е едничкото хранилище на всичкото отчаяние и провали, на които от незапомнени времена човешкият род се е поддал. Сатурн ще стане невидим само когато човекът го изчисти от съзнанието си.

Третото събитие беше от съвършено различно естество — джаз вечер в необзаведения ергенски дом на Сефериадис на „Кидатенайон“, една от улиците, от които инстинктивно бях привлечен по време на първите си разходки из Атина. Сефериадис, кръстоска между бик и пантера по характер, е абсолютната Дева от астрологична гледна точка. Искам да кажа, че е страстен колекционер, също като Гьоте, една от най-ярките Деви, познати на света. Първият шок, който изпитах, щом влязох в дома му, беше запознанството ми с неговата грациозна и чаровна сестра Джийн. Тя веднага ми направи впечатление на човек, който произхожда от царски род, може би по египетска линия — но със сигурност транспонтийска. Докато я съзерцавах възторжено, бях сепнат от павианския глас на Каб Калоуей. Сефериадис ме дари с онази топла азиатска усмивка, която неизменно се разливаше по лицето му подобно на нектар и амброзия. „Познато ли ти е това парче? — попита той, грейнал от щастие. — Имам и други, ако пожелаеш да ги чуеш. — И посочи към рафт с плочи, дълъг около метър. — Ами Луис Армстронг харесва ли ти? — продължи. — Ето ти плоча на Фетс Уолър. Чакай малко, някога слушал ли си Каунт Бейси или пък Пий Уий Ръсел?“ Знаеше всеки един виртуоз; беше абониран за Le Jazz Hot, както скоро разбрах. Само след секунди вече си говорехме за „Кафе Будон“ на Монмартр, където големите чернокожи изпълнители от нощните клубове си отпочиваха преди и след работа. Той искаше да чуе за американските негри, за живота им извън сцената. Какво е влиянието на чернокожите върху живота в Америка, какво мислят американците за негърската литература? Вярно ли е, че имало негърска аристокрация, която превъзхождала културната аристокрация на белите американци? Може ли човек като Дюк Елингтън да отседне в хотел „Савой Плаза“, без да предизвика смут? Ами Колдуел и Фокнър — правдива ли е картината на Юга, която те рисуват? И тъй нататък. Както и преди съм отбелязвал, Сефериадис беше неуморим в разпитването. За него нито един детайл не бе достатъчно тривиален, та да бъде пренебрегнат. Любопитството му беше безкрайно, познанията — обширни и разностранни. След като ме позабавлява с подборка от най-модерните джаз парчета, поиска да разбере дали бих желал да чуя малко екзотична музика, от която имал интересни неща. Докато ровеше за тази или онази плоча, той ме засипваше с въпроси за някой неизвестен английски поет, за обстоятелствата около изчезването на Амброуз Биърс59 или пък за ръкописите на Грийнбърг, които Харт Крейн60 бил използвал. Или, вече открил плочата, изведнъж подхващаше анекдотична история от живота си в Албания, в която по непонятен начин се долавяше ехо от стих на Т. С. Елиът или Сен Джон Перс.