Зовът на костите [bg]

Сан Мартин сви рамене и отви първото тяло. Амая спря пред масата, сведе глава за бърза молитва и чак след това погледна трупа. Без червено-белия пуловер тя едва позна в тялото пред себе си усмихнатата жена с жизнерадостно лице от снимката в антрето на дома й. Трупът беше вече измит, но синините, раните и кръвонасяданията бяха толкова много, че тялото изглеждаше мръсно.

- Докторе - каза Амая, приближавайки се към него, - всъщност трябва да ви помоля за една услуга. Знам колко стриктно спазвате процедурите, но това, което най-живо ме интересува, както се досещате, е ампутацията. Изисках снимките на костните останки, открити от жандармерията в пещерата край Елисондо - продължи тя и показа на Сан Мартин дебел плик. - Засега са ми предоставили само това и ви моля да сравните сеченията на разрезите по костите. Ако успеем да установим връзка между този случай и убийството на Йоана Маркес, съдията ще ни даде разрешение за допълнителни действия, които биха ни довели до напредък. Тази вечер имам среща с него и се надявам да мога да му представя нещо повече от теории.

Сан Мартин кимна с разбиране.

- Добре, да започваме.

Той запали мощна лампа върху трупа, центрира лупата върху раната на ръката и снима разреза. После се наведе, докато носът му почти опря в раната.

- Чист разрез, пост мортем, сърцето вече е било спряло, а кръвта е започвала да се съсирва. Направен е с назъбен предмет от рода на електрически трион за рязане на дървета, но по-различен; напомня ми много за случая на Йоана Маркес, защото посоката на разреза предполага също така електрически нож или циркуляр. Тъй като тогава се прие, че извършителят е бащата, не бяха проведени повече проучвания за предмета, с който го бе извършил, направено бе сравнение с някои от неговите инструменти вкъщи и в колата, но без положителен резултат.

Амая нареди върху негатоскопа снимките, които Падуа й бе предоставил, и светна бялата светлина, докато Сан Мартин поставяше до тях току-що изплютата от принтера снимка.

Оглежда ги дълго, сменяйки реда им и дори слагайки ги една върху друга, като междувременно издаваше едва доловими и ритмични кратки звуци, които изкарваха Амая от кожата и предизвикваха духовитите забележки на помощниците му

- Бихте ли казали, че всички разрези са направени с един и същ предмет? - запита Амая, изваждайки доктора от неговото задълбочение.

- О - възкликна той, - не бих посмял. Но мога да твърдя, че техниката при всичките е една и съща, че всичките са дело на човек, който работи с дясната ръка много уверено и с голяма сила.

Амая го погледна недоволно.

- Въпреки че - продължи той, усмихвайки се на надеждата, пробляснала в очите на инспекторката - по снимките не съм в състояние да определя възрастта, нито пола, всички те са от възрастни индивиди, обаче костите са голи, без останки на тъкан, а възрастта на една кост не може да се определи на око; освен това само по снимка не мога да ви кажа, разбира се, дали са от хирургическа ампутация, или от осквернен гроб. Безспорно на пръв поглед разрезите много си приличат и всички кости са предлакътници... Но за да дам окончателно мнение, ми трябва използваният инструмент. Бихме могли да направим отливки директно от костите, за да ги сканираме и да ги наложим една върху друга. Съжалявам, госпожо инспектор, това е всичко, което мога да направя по снимки, виж, ако разполагахме с мострите, би било друго.