Червена мъгла [bg]

— Напуснала си живота си в Ню Йорк заради разправията с Фарбман? Трудно ми е да си го представя — отговарям и продължавам да преглеждам документи, свързани с най-прочутата отровителка в Джорджия, Дявола от закусвалнята.

Между 1989 и 1996 година Бари Лу Ривърс отравя седемнайсет души, девет от тях смъртоносно, с арсеник, който взела от компания за пестициди. Всичките й жертви били редовни клиенти на закусвалнята, която тя управлявала в един небостъргач в Атланта, обитаван от множество фирми. Ден след ден нищо неподозиращи невинни хора идвали в закусвалнята за специалитета й: сандвич с риба тон, чипс, кисела краставичка и напитка за 2,99. Когато садистичните й престъпления най-после били открити, тя споделила с полицията, че й писнало от „хора, които хленчат за храната си“, затова решила да им даде „нещо, което наистина да си заслужава хленченето.“ Писнало й от „задници, които ме командват, сякаш съм старата им леля“.

— Има и други подробности — продължава Джейми Бъргър. — За съжаление, от лично естество. Някои от въпросите на агентите от ФБР, които пристигнаха в дома ми, бяха крайно неуместни. Очевидно, първо са говорили с Фарбман, който им намекнал, че ние с теб сме почти от едно семейство.

Преглеждам хронологичната документация, придружаваща медикаментите за екзекуцията на Бари Лу Ривърс — документ номер 121195. Рецептата била изпълнена в три и двайсет следобед на 1 март 2009 г. Катлийн Лоулър спомена, че Бари Лу Ривърс се задавила със сандвич с риба тон в килията си. Ако това е вярно, явно се е задавила след три и двайсет в деня на екзекуцията. Рецептата за смъртоносния коктейл била изпълнена, но той така и не бил използван, защото Бари Лу умряла, преди надзирателите да я завържат на носилката. Сещам се, че последната й храна може би е била същата, която е сервирала на жертвите си.

— Ходила си няколко пъти в затвора и си разпитвала Лола Дагет, чийто обжалвания се изчерпиха — казвам на Джейми. — Предполагам, че говориш с нея за нещо важно, иначе нямаше да се преместиш в Савана. Не проблемите ти в Ню Йорк са причината да си тук. Не вярвам.

— Лола не ми помага много — отговаря Джейми. — Човек би си помислил, че ще е по-услужлива, но не е така. Не се страхува от иглата толкова, колкото от Възмездие — човека, който според нея е убил семейство Джордан.

— А тя знае ли кой е Възмездие? — питам.

— Дяволът — отговаря Джейми. — Зъл дух, който подхвърлил окървавените дрехи в стаята на Лола.

— Екзекуцията й е насрочена за тази есен, а тя все още дрънка тези дивотии?

— Трийсет и първи октомври. Хелоуин. Подозирам, че съдията, който забави екзекуцията й, а после я насрочи отново, иска да покаже на всички точно какво мисли за Лола Дагет. Този случай все още е твърде емоционален. Много хора очакват с нетърпение тя да получи онова, което според тях заслужава. Искат Лола да умре колкото може по-болезнено. Нали разбираш — да изчакат известно време, преди да й инжектират натриевия пентотал. Да забравят да отстранят въздуха от системата и тя да се запуши.