Кодът на Луцифер [bg]

— Без да се сблъскам с американските шпиони, които те заплашват.

— Може и да не са шпиони. Може да са корпоративни интереси. В днешно време шпионските заплахи не са само политически. Икономиките са разклатени и религиозният фанатизъм пламва навсякъде.

Севки кимна.

— Знам. Напоследък в Близкия изток има много размирици. Нарушено е равновесието на силите, вълненията в Иран и настояването на американците, че шиитите са повече от сунитите в Ирак, още не са стихнали. Следя ги.

Клийна не се интересуваше от политика. Баща й беше подвластен на политиката и го убиха заради някакъв мъж, който бе развял флага на Ирландската република под носа му. Баща й никога нямаше да започне да продава оръжия, ако не се беше занимавал с политика. Знаеше какво е мнението й за това, затова не я беше взел с него онази сутрин.

— Казвам ти го, защото трябва да внимаваш — рече тя. — Заради теб. И заради сестра ми.

Той кимна.

— Ако решиш да се откажеш, ще те разбера.

— Но ти ще го направиш.

— Нямам избор.

Севки облиза лъжицата си.

— Искаш нещо много опасно, Клийна.

— Знам.

— Но е за семейството. Знам какво е семейството.

Сълзите й бликнаха, преди да се усети. Тя бързо ги избърса.

— Ще го направя заради теб. Внимателно. Но само толкова. Аз самият имам семейство.

— Благодаря ти. Разбра ли за отвличането на летището?

— Разбира се. Даваха го по новините.

— Трима от мъжете бяха убити или ранени. Искам да знам кои са, или поне за кого работят. Ако е възможно.

Севки затрака по клавиатурата. Архивни кадри проблясваха по екраните, после на един от десните монитори се появи летището.

Той се ухили.

— Не е ли чудно нещо технологията?

Тръпки полазиха Клийна, докато гледаше повторението на сцената. Знаеше, че двамата с Лурдс се бяха разминали на косъм със смъртта, но нямаше представа, че окото на бурята е било толкова близо.

— Заснето е ужасно — обади се Севки. — С туристическа камера. — Спря на сцена, на която се виждаха двамата с Лурдс. — Ако бях го гледал, можеше и да те позная.

Клийна се загледа в червената си коса и реши, че може би й трябва промяна.

— Ако ще правиш нещо на косата си, гледай да е временно — предупреди я Севки.

Клийна го погледна.

— Може би наистина четеш мисли.

— Тази беше лесна. Но ако те хванат, за да те разпитват, трайно боядисаната коса може да им се види подозрителна. Ако само я нашариш… — Той млъкна и направи жест, сякаш пръска със спрей.

— Да си направя кичури.

Севки щракна с пръсти.

— Да. Никой няма да търси червенокоса жена с крещяща коса. А и доста младееш, така че ще ти отива.

— Аз съм си млада.

— Пардон! — Севки извади устройство с плосък екран и взе да рисува по него с електронен молив. На екрана яркожълти кръгове обградиха тримата мъже. — Тези мъже, нали?