Кодът на Луцифер [bg]

— Добре ли си? — попита Клийна.

— Не, не съм добре. Не знам кой беше този човек. Дойде в бара, изчака да остана сама и ми зашлеви шамар.

— Само те е зашлевил?

— Да.

— Нищо счупено?

— Не, нищо счупено. Но счупи носа на Лиам, когато той се опита да ме защити.

Клийна се опита да си спомни кой беше Лиам. Бриджит вечно говореше за приятели, колеги и младежи. Трудно беше да ги запомни всичките.

— Шефът ми — добави Бриджит.

— Да — отвърна Клийна. — Сега се сетих. Помни: никакви имена.

— Този човек вече знае името ти.

— Някой друг може да не го знае. Поеми си дъх и се успокой.

Бриджит си пое дъх на пресекулки.

— Знаеш ли кой е този човек? — попита Клийна.

— Не.

— Виждала ли си го някога?

— Не мисля.

— Трябва да си сигурна — отвърна Клийна.

— Не знам! Много хора идват в бара.

— Приличаше ли на клиент?

Бриджит замълча за миг.

— Не, беше някак прекалено чист. Издокаран.

— Какво искаше?

— Теб.

— Защо?

— Не каза.

Клийна се насили да остане спокойна.

— Какво каза?

— Каза, че иска да му се обадиш. Остави номер.

— Дай ми го. — Клийна бързо записа номера на бележката от магазина за втора употреба. — Не се връщай в апартамента.

— Няма. Щом като този човек знае, че съм ти сестра и къде работя, вероятно знае и къде живеем.

— Точно така. Продължавай да разсъждаваш толкова ясно и ще се оправим. На сигурно място ли си?

— Да. В…

— Не ми казвай — прекъсна я Клийна. — Може би е добра идея да не ходиш на работа известно време. Там си прекалено уязвима.

— Не мога да не ходя. Обичам си работата.

— Знам.

— А и парите явно не достигат — продължи Бриджит. — Напускаш града така само когато парите не ни достигат. А идва време за таксата.

— Ще има достатъчно пари — отвърна Клийна. Щеше да ги събере, дори да се наложеше да обере няколко дилъра на дрога в Комбат Зоун. — Обещавам. Междувременно искам да си в безопасност.

— Ами ти?

Клийна усети тежестта на чешкия пистолет на кръста си и огледа навалицата в мола.

— Не се безпокой за мен, момичето ми.

— Звучиш като татко, когато ме наричаш така.

— Извинявай.

Бриджит смекчи тона.

— Нямам против. Просто знам, че когато го правиш, си мислиш за него, а ти никога не мислиш за него, освен ако няма сериозен проблем.

— Бих казала, че случилото се с теб е доста сериозно — отвърна Клийна. Потисна гнева, който се надигаше у нея.

— Има и още нещо — каза Бриджит по-тихо.

— Какво?