Кодът на Луцифер [bg]

— Но не са ви убили, нали? В интерес на истината, направили са всичко възможно да ви опазят жив.

Лурдс нямаше как да оспори това.

— Сигурно са искали нещо от вас — настоя спокойно Ерзос.

— Съгласен съм.

— Но така и не сте разбрали какво.

Лурдс се опита да запази лицето си безизразно. Не му се искаше турската полиция да го хване в лъжа, а не желаеше да им казва истината. Мразеше да си усложнява толкова живота.

— Жената усети плановете им, каквито и да са били те — отвърна Лурдс. — Вече ви го казах.

Ерзос кимна.

— Така е. Но това е дори още по-смущаващо. Защо е била там?

— Работеше за тях.

— А после е размислила?

— Така стана. Скараха се за пари.

— Хонорарът й. Да. Казахте, че е трябвало да й платят останалото от уговорената сума. Щели да я убият.

— Да. Казаха го. — Лурдс кимна. — Дори не си направиха труда да го скрият.

— Глупаво е било да работи за тях.

— И аз така мисля.

— Но не е била чак толкова глупава, че да ги остави да я убият.

— Извади късмет.

— Не е разчитала на късмета, за да ви вземе за заложник. Знаела е, че онези мъже няма да рискуват да ви убият.

Твърде късно Лурдс видя капана, в който беше попаднал.

— Как тази жена — чиято самоличност не знаете и която никога преди не сте виждали — е разбрала, че онези мъже ще ви убият и двамата?

Лурдс се помъчи да отгатне какво би казал някой от шпионите в романите. Не можа да измъдри нищо.

— Предполагам, че е знаела — отвърна неубедително.

— Значи всички, освен вас знаят?

— Вие също не знаете.

Ерзос се усмихна и се облегна на стола.

— Не, и ние не знаем. И това ужасно притеснява началника ми. Казаното от вас би накарало някой да повярва в съществуването на нещо като конспирация.

Лурдс не знаеше какво да отговори на това, но споменаването на думата „конспирация“ правеше изпитанието му още по-смразяващо.

— Началникът ми иска да ви депортира — рече Ерзос.

— Даде много ясно да се разбере.

Страх забръмча в ушите на Лурдс, докато той отчаяно търсеше някакъв аргумент, който да му позволи да остане в Истанбул. Някак си фактът, че трябва да води лекции в местния университет, не изглеждаше достатъчно убедителен.

— Вашето правителство обаче — продължи Ерзос — се застъпи за вас.

Лурдс остана удивен.

— Така ли?

— Да. Вашият държавен департамент беше много убедителен по въпроса. — Ерзос вдигна ръце с дланите нагоре. — Така че в интерес на добрите политически отношения ще ви бъде разрешено да останете в Истанбул.

Лурдс въздъхна с облекчение. Не знаеше какво щеше да прави, ако му бяха сложили белезници и го бяха метнали на първия излитащ самолет.

— Лично аз — продължи Ерзос — много ви харесвам. — Той се усмихна. — Съпругата ми щеше да иска да се запознае с вас. Но…