Кодът на Луцифер [bg]

— Яла ли си? — попита той.

— Умирам от глад — призна тя.

— В хладилника има арабасъ чорба.4

— Звучи много вкусно. — Клийна стана от дивана. — Ти искаш ли?

— Да, ако обичаш.

— Има ли достатъчно за двамата.

Севки се извърна и й се ухили.

— Да, дори и когато един от двамата си ти. Пекох и екмек5 преди два дни. Затопли го във фурната…

— Знам какво да правя — прекъсна го Клийна. — Не съм чак толкова безпомощна.

— Права си. Точно безпомощна не си.

Приятно топло чувство се разля по цялото й тяло, когато се зае да приготвя простото ядене. Беше добре да е отново в кухнята, да домакинства с някой, който знае всичките й тайни. Намери чорбата, изля я в тенджера и я затопли на печката. Разви малките самуни екмек и ги сложи в тава във фурната. След минути апетитен аромат на пилешка чорба и хляб се понесе из апартамента.

Тя взе две големи паници от полиците, напълни ги със супа и наряза хляба на хапки. Сложи по няколко във всяка паница и добави парчета датско сирене „Хавърти“.

Подаде на Севки едната паница и се върна на дивана. Докато се хранеше, гледаше над рамото му към мониторите. Супата беше хубава, достатъчно лютива от червения пипер, а квасът на екмека допълваше вкуса.

— Според това, което откривам тук — рече Севки, — твоят професор Лурдс…

— Той не е „моят професор Лурдс“.

Севки я погледна и се усмихна.

— Докоснах оголен нерв, а?

— Този човек е идиот. Заради него за малко да ни убият и двамата. На няколко пъти.

— Както и да е, пристигнал е в Истанбул, за да изнесе серия лекции пред студентите на негов колега.

— Какъв колега? — Клийна духаше чорбата си, за да изстине, после натопи парче хляб в нея и го изяде.

Севки затрака по клавишите с мълниеносна бързина.

— Преподавател от Истанбулския университет.

— Как се казва?

— Професор Олимпия Аднан. — Севки отвори снимката й от университета на един от мониторите.

Жената беше с тъмна коса, късо подстригана, тъмни очи и гладка матова кожа. Клийна реши, че гони четирийсет, но всъщност изглеждаше прекалено хубава за университетски преподавател. Носеше правоъгълни очила.

— Много е готина — обади се Севки.

— Ако си падаш по по-стари жени — отвърна Клийна.

— Да бе! — Севки насочи вниманието си към супата. — Щеше да ми е от полза, ако знаех какво търся.

— Искам всичко, което можеш да намериш за професора, и какво прави тук. Освен това, което дават по новините.

— Значи трябва да чета мисли, така ли?

— Мисли извън рамката, Севки. Искам да използваш гениалните си способности.